Научете повече за Елена от Троя

Елена от Троя | Изображение от Евелин Де Морган (1898 г., Лондон)

В много истории и легенди от Древна Гърция Елена от Троя (също Хелене) е смятана за най-красивата жена на земята. Тя е и самият персонаж, който косвено предизвиква легендарния конфликт (Троянската война) между гърците (ранните гърци – ахейците) и жителите на Троя (Западна Анатолия).

Бързи факти: Елена от Троя

Баща: Зевс

Майка: Леда или Немезида

Роднини и братя: Диоскури, Клитемнестра, Кастор, Фибо, Филоноя, Тимандра

Съпруг: Цар Меналус

Поклонение и култови центрове: Лакония, Спарта, Терапна, Атика и Родос (през елинистическата епоха)

Повече известна с: ненадминатата ѝ красота; предизвикване на Троянската война

Други имена: Красивата Елена, Елена от Спарта, Елена,

История на раждането

Божествената история на раждането на Елена от Троя и нейната красота й спечелват уважението и възхищението на няколко богове и смъртни царе. Според мита баща ѝ Зевс ( царят на боговете) се превърнал в лебед, за да съблазни Леда, майката на Елена. Малко след като преспала със Зевс, Леда преспала и със смъртния си съпруг Тиндарей.

Леда продължила да ражда четири деца, които се излюпили от две отделни яйца – по едно за двамата отделни бащи. Две от децата – Елена и Полидевк (Полукс) – били полусмъртни и се смятало, че са деца на Зевс. Останалите две – смъртните Клитемнестра и Кастор (Диоскурите) – принадлежали на Тиндарей.

Асоциация с красотата

Още от най-ранна възраст пророчествата винаги твърдят, че Елена от Троя ще бъде най-красивата жена на земята. Почитатели от цялото Средиземноморие се нареждали на опашка пред къщата ѝ, за да търсят ръката ѝ за женитба. Смятало се дори, че гръцките герои Тезей и Одисей също искали да се оженят за младата Елена.

Тезей бил толкова обсебен от Елена, че я отвлякъл и я отвел в град Атина. По-късно Елена е спасена от братята си, диоскурите.

Елена от Троя и Менелай

След като достига зряла възраст, Елена избира да се омъжи за Менелай – богат ахейски принц и по-малък брат на Агамемнон. Менелай е и цар на Спарта. Заради нейната красота и елегантност на брачната ѝ церемония присъстват олимпийците, сред които Зевс, Атина, Посейдон, Афродита и Хера.

Неразбирателството на Ерис по време на брачната церемония на Тетида

По време на церемонията, на която се празнува бракът между богинята Тетида (майка на Ахил) и смъртния Пелей, гръцката богиня на раздора Ерис (най-вероятно дъщеря на Арес) нарушава правилата на събитието. Ерис упреква организаторите на сватбената церемония, че не са я поканили, въпреки че всички гръцки богове са били поканени.

Като прощален подарък Ерис хвърля ябълка в залата и заявява, че ябълката е предназначена за най-красивия бог. Малко след това богините Атина, Хера и Афродита започват да претендират за ябълката. Усещайки, че спорът може да предизвика хаос на планината Олимп, Зевс се намесва и назначава троянския принц Парис за съдия по делото.

Съдът на Парис

От ляво на дясно: троянският принц Парис, гръцкият бог Хермес, Атина, Афродита със сина си Ерос и Хера | „Съдът на Парис“ | Изображение на Питър Пол Рубенс (около 1638 г.)

Една по една всички богини се опитват да подкупят Парис, за да се произнесе в тяхна полза. Атина например обещава да направи Парис най-мъдрия и най-храбрият военачалник, а Хера обещава да го дари с огромна царска власт. Афродита пък обещава да даде на Парис Елена – най-красивата жена на планетата. Младият троянски принц се произнася в полза на Афродита, като обявява богинята на любовта за най-красивата богиня на планината Олимп.

Как Парис отвлича Елена от Троя

„Отвличането на Елена“ от Гавин Хамилтън (1784)

В желанието си да получи наградата си Парис отплава към двореца на Менелай. Ахейците посрещат топло Парис и устройват разкошно пиршество в чест на принца. Докато Менелай отсъства, Парис – син на троянския цар Приам – съблазнява Елена и я убеждава да избяга с него обратно в град Троя.

Изключително разгневени от нейното предателство, както и от това на троянците, ахейците подготвят всичките си сили и воюват срещу град Троя в опит да си върнат откраднатата принцеса.

Троянската война

В Троя обикновените хора са разгневени от действията на Парис. Те си изкарват гнева върху Елена, обвинявайки я за предстоящата война срещу ахейците. Въпреки предстоящата гибел, троянският цар Приам и придворните му дават на Елена възможно най-доброто лечение. Те също така я убеждават да разкрие важна информация за военната стратегия на ахейските военачалници (като Агамемнон, Аякс и Одисей).

За да уредят сметките, двата народа се съгласяват Парис и Менелай да се дуелират. Смята се обаче, че гръцката богиня Афродита нахлува навреме, точно когато Менелай се кани да удари Парис. Елена се вбесява от малодушието на Парис, ругае го и желае той да е загинал в битката.

Елена от Троя упреква Парис, че е страхливец

По време на войната стрела, изстреляна от Парис в хълмовете на Ахил, убива гръцкия герой. Малко след това самият Парис губи живота си във войната. Разкрито е, че първата съпруга на Парис, Еноне, е можела да го спаси. Тя обаче избира да не го направи, защото все още е наранена и с разбито сърце заради предателството на Парис. Дълбоко натъжена от събитията по време на войната, Енона се самоубива по-късно.

Троянският кон

„Шествието на троянския кон в Троя“, Джовани Доменико Тиеполо (1773)

След толкова неуспешни опити да проникнат в град Троя, гърците измислят гениален план. Те оставят гаргантюански кон на брега на града и се преструват, че отплават обратно към страната си. Мислейки, че конят е умиротворителен подарък от гърците, троянците го вкарват в града. Без да знаят, гърците са поставили най-добрите си бойци в кухия кон.

След като влизат в града, гърците в коня търпеливо изчакват да настъпи нощта, преди да скочат от коня. Гръцките войници успяват да отварят портите на Троя, позволявайки на другарите си да влязат в града. След това те плячкосват и опожаряват града до основи.

Гибелта на Троя

Изгарянето на Троя (1759/62), маслена живопис от Йохан Георг Траутман

В настъпилия хаос Елена търси помощта на Менелай и Одисей, за да убие Дейфоб – мъжът, за когото се е омъжила малко след смъртта на Парис. Тялото на Деифоб е напълно осакатено от гърците, като ръцете, носът и ушите му са отрязани по най-ужасен начин.

Гръцкият герой Ахил влачи тялото на Хектор из Троя

Преди да вкарат коня в града, троянците възлагат на Елена да имитира гласовете на съпругите на гръцките войници, докато обикаля около коня. Разбирайки, че това е трик, Одисей нарежда на мъжете в коня да мълчат. След като побеждават троянците, част от троянците бягат от града, за да създадат селища по Средиземноморието. Нещастните троянци, които остават в града, са взети като роби, най-вече оцелелите жени и деца като роби.

Един троянски принц на име Еней – син на римското божество Венера – е сред онези, които бягат от горящия град Троя. По-късно на Еней се приписват заслугите за основаването на град Алба Лонга – родното място на основателите на Рим Ромул и Рем.

Поклонение

Въпреки че не е била богиня в най-строгия смисъл на думата, красотата на Елена може би е накарала някои древни гърци да я почитат. В Терапна дори имало фестивали и ритуали в нейна чест. В различните храмове на Родос последователите и поклонниците на Елена от Троя също я виждали като Дендрита – богинята на дърветата. Някои древногръцки моряци дори й се молели в случай на нужда.

Смъртта на Елена от Троя

В една от историите Елена е изгонена от доведените си синове след смъртта на Менелай. Принцесата се отправя към Родос, където е убита от Поликсо, родийската царица. Поликсо отмъщава за смъртта на съпруга си Телеполем по време на Троянската война.

Във версията на историята на Еврипид Елена е обречена да умре от ръката на Менелай. Омировата история обаче Одисея не се съгласява. Според Одисей, Менелай и Елена от Троя продължават да живеят щастливо до края на дните си. Дъщеря им, Хермоина, по-късно се омъжва за Неоптолем (син на Ахил).

В един различен край на историята Еврипед твърди, че Елена е спасена от горящия град Троя от гръцкия бог Аполон, който по-късно я пренася на планината Олимп. След това Елена прекарва цялата вечност като богиня с братята си, диоскурите, на планината.