Митът за Тифон – най-страховитото чудовище в гръцката митология

В гръцката митология има безброй чудовища и зверове, но много от тях бледнеят в сравнение с Тифон. Описван като най-младия потомък на първичната богиня на Земята Гея и Тартар (бездната), Тифон е изобразяван като огнедишащо чудовище със сто драконови глави. Той е важен персонаж в гръцката митология, тъй като заема важно място в периода, в който олимпийците поемат властта от старите богове (т.е. титаните). В „Тифономахия“ Тифон предизвиква Зевс за надмощие във Вселената.

Какъв е произходът на Тифон? И как е станал известен като най-смъртоносното същество в гръцката митология?

По-долу се потапяме в историята на раждането, семейството, изобразяването и силите на Тифон. Включена е и прочутата разтърсваща битка на Тифон със Зевс, царя на олимпийците.

Тифон в гръцката митология : Бързи факти

Олицетворение на: разрушение, хаос и кръвопролития
Родители: Гая и Тартар
Братя и сестри: Титани,
Резиденция: Тартар, под Етна
Египетски еквивалент: Сет (Сет)
Други имена: Typhoeus, Typhaon или Typhos

История на раждането и родители на Тифон

Според „Теогония“, епос от VIII до VII век, написан от гръцкия поет Хезиод, Тифон е потомък на първичните божества Гея (Земя) и Тартар (бездна). Смята се, че опечалена от загубата на властта на титаните в полза на новите богове (олимпийците), предвождани от Зевс, Гея се е сляла с Тартар, въплъщение на бездната и мрака, за да създаде Тифон. Чудовището, създадено от Гея, имало за задача да попречи на Зевс и неговата група олимпийски богове да станат владетели на космоса.

В митовете също така се твърди, че Гея е родила Тифон от любовта, която е изпитвала към Тартар. Тя направила това с помощта на гръцката богиня на любовта и красотата Афродита. Някои свидетелства обаче, включително митографът Аполодор, твърдят, че Гея по-скоро е родила Тифон от дълбока омраза и отвращение, които изпитвала към олимпийците. Твърди се, че богинята на Земята била разгневена, защото Зевс и неговите олимпийски богове били принудили титаните да слязат от небето.

Тифон – плод на чутата молитва на Хера?

В един от разказите за мита Тифон е потомък на Хера, царица на олимпийските богове, която е сама. Тази история се съдържа в Омировия химн за Аполон, компилация от гръцки митове от VI в. пр. В историята Хера е станала много ревнива, заради незаконното потомство на Зевс.

В желанието си да надмине Зевс, Хера се молила неотклонно на Гея и другите титани да я благословят със син, който да бъде по-могъщ от Зевс. Молитвите на Хера били чути и тя заченала Тифон – чудовище, чиято сила и способности почти съответствали на тези на Зевс.

Също така в тази история се казва, че Хера поверява бебето Тифон на грижите на свирепата змия Питон. След това Тифон израства и се превръща в свирепото чудовище, което е най-известно в гръцката митология.

Яйцата на Кронос, намазани от моряците

Според някои части от Омировата „Илиада“ обаче лудият титан Кронос е баща на Тифон. Това ще направи Тифон брат и сестра на Зевс и на олимпийските богове и богини. В тази история Кронос подарява на богинята Хера две яйца, които са били намазани със собствените моряци на титана. Кронос нарежда на Хера да зарови яйцата в земята в Киликия. От едно от тези яйца се ражда Тифон.

Киликийската пещера

Киликия, геокултурен регион в южна Анатолия (днешна Турция), обикновено се споменава като родното място на Тифон в митовете. Това обяснява защо древногръцкият лирически поет Пиндар описва Тифон като киликиец. Според Пиндар Тифон е роден дълбоко в киликийска пещера. Смята се също така, че той е израснал в тези пещери.

По същия начин Есхил, известният гръцки трагик и автор на „Обвързаният Прометей“, описва змиевидното чудовище като „обитател на киликийските пещери“.

Бащата на чудовищата в гръцката митология

Роден с една-единствена цел – да унищожи олимпийските богове, Тифон е ужасно чудовище, което в някои случаи е описвано като имащо безброй глави и ръце.

Любовта на Тифон към касапницата и разрушението го кара да преследва колежката си Ехидна – вкаменено същество, полужена и полузмия. Чрез Ехидна Тифон дава началото на много, много чудовища в гръцката митология. Тези могъщи потомци на Тифон ще продължат да нанасят несметни щети и разрушения, точно както Тифон.

Според древногръцкия поет Хезиод Тифон и Ехидна раждат много чудовища, най-известните сред които са: Ехидна и Тифон:

• Ортрус, двуглавото куче, което пазело добитъка на Герион на остров Еритей.
• Цербер, триглавото адско куче и кучето на Хадес.
• Лернейската хидра, многоглавата водна змия, на която на мястото на всяка отрязана глава израствали две.
• Химера – мощно огнедишащо същество, което било наполовина лъв, наполовина козел и имало змийска опашка.
• Немейският лъв – звяр с непроницаема кожа, който Херакъл трябвало да убие като част от дванадесетте си труда.

Някои автори твърдят също, че Сфинксът и Кроммионската свиня са потомци на Тифон. Последният е убит от атинския герой Тезей.

Тифон и неговата половинка Ехидна са родителите на много, много чудовища в гръцката митология, включително известни като Ортрус, Лернейската хидра, Цербер, Химера и Прометеевия орел. Тифон е баща и на същества като сфинкса, колхидския дракон, Сцила, трите Горгони и съществото Ладон.

В някои версии на историята се смята, че Тифон е баща на Кавказкия орел – могъщ орел, който ежедневно изяждал черния дроб на Прометей. В резултат на това този орел понякога е известен като Прометеевия орел.

Също така се твърди, че съществото Ладон е потомък на Тифон. Ладон е огнедишащият дракон, който пази златните ябълки в Градината на хесперидите.

Изображения на Тифон

Титлата на Тифон като най-свирепото чудовище в гръцката митология със сигурност е заслужена. Омир описва чудовището като имащо сто змийски глави, като всяка глава изригва много горещ огън. Докато се движи, Тифон издава пискливи звуци, които в най-добрия случай са оглушителни. Могъщият звяр притежавал огромна сила. Освен змиите, от раменете му израствали и много глави на животни, включително глави на дракони. Всяка една от тези глави създаваше раздиращ ушите звук, който се чуваше надалеч и надалеч.

Много от изображенията на Тифон го представят само като зъл и жесток. Жестокостта му надминава всичко, което съществува в космоса. Това е така, защото той е роден само за едно нещо: да унищожи олимпийските богове.

В някои разкази се казва, че Тифон имал крила, което го правело още по-жесток противник. Това негово описание се потвърждава от разказите на Аполодор и Есхил. Казват, че когато вървял, главата му докосвала звездите. Ръцете му можели да се протягат в двете посоки, за да достигнат до изтока и запада. А от очите му изригвал огън, който можел да изпепели цели от разстояние.

По размери и сила никое чудовище от гръцката митология не може да се мери с Тифон. Това означава, че където и да отидел Тифон, скоро го следвали нещастие, болка и опустошение. Той вероятно е бил най-великият и най-могъщият син на Гея.

Според Нон от Панополис, поет от римската епоха, съставил „Дионисиака“, Тифон е описан най-добре като крилато чудовище със змийски крака, змийска коса и криле.

Епитети

Тъй като е син на първичната богиня на земята Гея, Тифон е описван като „роден на Земята“. В този негов епитет се подразбира, че той е син единствено на Гея. Древногръцкият трагик Есхил нарича Тифон „обитател на киликийските пещери“. Този епитет се отнася за Киликия, мястото, където се е родил Тифон.

Ноннус нарича Тифон „отровната гад“ заради способността на чудовището да изсипва всякакви отрови върху противника си. От друга страна, Пиндар описва Тифон като „враг на боговете“.

Друг много разпространен епитет, използван за Тифон, е „Змия от дълбините“. Този епитет е във връзка с начина, по който се е родил.

Тифон и Сет

В древноегипетския пантеон еквивалент на Тифон е страшният и разпространяващ хаос бог Сет. Известен също като бог на пустинните райони на външен Египет, Сет позорно убива брат си Озирис, за да узурпира трона на Египет. В крайна сметка той е победен от своя племенник, бога с глава на сокол Хор.

Тифон срещу Зевс в Тифономахията

Когато олимпийците за пръв път погледнали ужасяващите очи на Тифон, много от боговете се превърнали в животни и избягали, като някои от тях стигнали чак до Египет. Един от малкото богове, които се изправили срещу чудовището, бил Зевс. Според Теогонията на Хезиод Зевс и Тифон се сражавали един срещу друг за правото да управляват космоса.

По време на това, което може да се опише само като катаклизъм, Зевс хвърля много мълнии, за да повали Тифон. Докато тези две колосални сили се биели помежду си, Земята се разтърсила, моретата и океаните кипели, а голяма част от земята била изпепелена. Разрушенията стигнали дори до най-долните части на подземния свят. Смята се, че битката е продължила повече от 10 000 години и е причинила разрушения почти навсякъде в космоса.

Тифон отвръща на гръмотевиците и мълниите на Зевс с огън и отрова от многобройните си усти. Космосът се тресеше безкрайно, докато Зевс обсипваше Тифон с барут от мълнии.

Битката продължила известно време, докато Зевс успял да надвие Тифон и да изпрати чудовището на земята. В някои от митовете Зевс подпалва многобройните глави на Тифон. В друга версия Зевс хвърлял камъни и планини по Тифон.

Къде е затворен или погребан Тифон?

Общоприетото мнение е, че след като Зевс побеждава Тифон, чудовището е хвърлено в Тартар, т.е. в най-дълбоката част на подземния свят. Това мнение се споделя от Хезиод и Пиндар.

В някои други версии на историята Зевс затваря Тифон в земята на Арими в Киликия, под планината Етна или на остров Иския. В „Обвързания Прометей“ на Есхил Зевс погребва Тифон под планината Етна.

От друга страна, латинският поет Овидий твърди, че Тифон е погребан под цяла Сицилия. Лявата и дясната ръка на чудовището били погребани под Пелор и Пахина, краката му – под Лилибея, а главата му – под Етна.

Още факти за Тифон

Голяма част от това, което знаем за Тифон, идва от два основни източника – „Обвързаният Прометей“ на древногръцкия трагик Есхил и „Теогония“ – поема на древногръцкия поет Хезиод.

Според Аполодор Тифон бил толкова силен, че можел да хвърли цяла планина. Това накарало много от гръцките богове да избягат, оставяйки Зевс като единствен защитник на планината Олимп, според „Обвързаният Прометей“ на Есхил. Според Пиндар и Никандър обаче само Зевс и дъщеря му, богинята Атина, се изправят срещу Тифон.

В един от разказите Тифон временно надвива Зевс и затваря олимпийския бог в пещерата Корикий в Киликия. Гръцките богове Хермес и Пан освобождават Зевс, който след това преследва Тифон до планината Ниса. Там Тифон отслабва, след като е подмамен да яде ефимерни плодове от Мойраите. След това Тифон избягал в Тракия, където Зевс успял да пренасочи планините, които Тифон хвърлял по него. Ранен и окървавен, Тифон бил заловен, а по-късно затворен от Зевс.

В някои варианти кръвта, която капела от Тифон, се смесвала с планината, за да се превърне в планината Хемус, известна още като „Кървавата планина“.

Предложени са различен брой места, където Тифон е държан в плен. Някои древни автори твърдят, че Тифон е бил затворен в Сицилия, където Зевс хвърлил върху него планината Етна.

В разказ на Епименид, философ от VII или VI в. пр.н.е., Тифон влиза в двореца на Зевс с намерението да убие гръцкия бог. Зевс обаче се събужда точно навреме, за да осуети опита на Тифон. В крайна сметка Зевс убива Тифон, като го поразява с поредица от много мощни мълнии.

В „Ферекида от Атина“ също е представена многоетапна битка между Тифон и Зевс. Авторът твърди, че Тифон избягал в Кавказ, предизвиквайки изригването на планините там.

В някои разкази за мита Тифон първоначално е бил бог на вятъра. Това вероятно обяснява защо името му се свързва с персийската дума tūfān – дума, използвана за описание на метеорологичния термин тайфун.

Има някои древноримски автори, сред които римските поети Хораций и Хигин, които са смятали Тифон за част от гигантите, които Гея е родила по-рано. В тези истории Тифон се сражава заедно с гиганти като Порфирион, Мимас и Енцелад срещу гръцките богове по време на Гигантомахията.

Тифон често е изобразяван като абсолютно ужасяващо чудовище с много глави (често змийски и драконови), ръце и опашки. Гръцкият поет и граматик от II в. пр. н. е. Никандър от Колофон описва чудовището като такова с необуздана сила и много странен вид.

Малко неясно е дали Тифон е породен от любов или от омраза. Според някои свидетелства Гая, заедно с Тартар, ражда Тифон от любов, според други обаче Тифон се появява в резултат на необузданата омраза на Гая към олимпийските богове, които току-що са свалили титаните от власт.