Мария Кюри: Кюри: биография и основни постижения

Мария Кюри, известна още като Мария Саломея Склодовска, е велика жена физик и химик, чиято работа върху радиоактивността отваря умовете на учените да опознаят света на лъченията. Известната работа на Кюри по темата ѝ носи Нобелова награда за физика за 1903 г. Тя е инициатор, който показва на света мисловната сила на женския мозък. Решена да изкачи още по-високи научни върхове, Кюри поставя ненадминат световен рекорд през 1911 г., когато единствено претендира за втората си Нобелова награда.

Това, което я прави изумителна, е фактът, че тя получава втората си Нобелова награда в различна научна област (химия). Това не е всичко, Мария Кюри влиза в историята на науката като първата жена носител на Нобелова награда. Е, не може просто да я разберете достатъчно. Кюри е била специалист по всички професии и майстор на всички. Нейната изключително успешна научна кариера е подсилена от брака ѝ с колегата ѝ Пиер Кюри.

Раждане и ранен живот

Мария Кюри е родена в Полша на 7 ноември 1867 г. в семейството на Бронислава (родена на Богушка) и Владислав Склодовски. По силата на осиновяването си тя е и френска гражданка. Интелигентността на Кюри се проявява още в детските ѝ години. Тя завършва гимназията с високи резултати и получава златен медал. По това време е само на 16 години.

Самият баща на Мари, Владислав Склодовски, е бил добър учител по математика и физика. Кюри е принудена да се запише на учителска кариера, защото баща ѝ губи пари в лоша бизнес сделка. На 18-годишна възраст Кюри е наета да преподава на ученици по домовете им. Това ѝ помогнало да събере известен доход, за да подпомогне сестра си (Бронислава) да предприеме обучение по медицина в Париж, Франция. Надеждата е, че по-късно Бронислава ще помогне на Кюри също да напредне в обучението си.

Образование в Париж

Докато преподава на ученици по домовете им, Кюри посвещава свободното си време на четене на книги по природни науки и математика. Въпреки че е на първо място в класа, който завършва в гимназията, тя не разполага с икономически средства, за да запише висше образование в доминираната от мъже Варшавския университет, Полша. Налагало се е да посещава неофициални университетски занятия на различни места.

Накрая Кюри е приета да учи в Сорбоната, Франция, през 1891 г. В Сорбоната животът на Кюри е изпълнен със стрес и глад. Но тя не се отказва. Изгаряла до полуда и давала всичко от себе си на академиците. Тъжно е да се чуе, че Кюри е живяла на чай и хляб поради слабата си финансова ситуация. Накрая през 1893 г. тя получава магистърска степен по физика. Една година по-късно получава и диплома по математика.

Брак с Пиер Кюри

Научната кариера на Мари започва в университета в Парижкия университет във Франция. Тя прави изследване на въздействието на магнетизма върху различни метали, като например стомана. В Париж тя е обучавана от Пиер Кюри, известен преподавател по химия и физика в университета. Поради общата им страст към науката Мария харесва Пиер Кюри. С помощта на Пиер и друг професор тя си осигурява минилаборатория и започва да провежда научни експерименти.

С течение на времето Пиер и Мари се сближават в любовта си, като същевременно запазват общия си интерес към науката. Романтиката намира своя начин да обедини двамата ентусиасти на науката. Пиер събира смелост и иска ръката на Мари. Първоначално Мари се колебае с отговора си, защото все още има намерение да пътува обратно до Полша. Пиер не можел да си позволи да загуби Мари, затова ѝ предложил да се присъедини към нея в Полша. Твърди се, че Пиер дори не се интересувал дали заминаването за Полша означава, че ще стане учител по френски език там.

Когато Мари посещава Полша през 1894 г., тя претърпява отказ след отказ, в университети, в които има предразсъдъци по отношение на пола. Нейният бивш учител и любовник, Пиер, променя решението на Мари и я връща във Франция, за да учи по докторска програма.

Научните трудове на Пиер му спечелват повишение в професорска длъжност. Когато Мари пристига обратно във Франция, Пиер я отвежда до олтара на 25 юли 1895 г. Съюзът им поставя началото на грандиозни неща и сътрудничество в много научноизследователски проекти.

Научните открития на Мария Кюри и новите химични елементи

През 1895 г. известен учен, известен като Рентген, „случайно“ открива рентгеновите лъчи. По това време самият Рентген и други учени не могат да разберат напълно механизмите, които водят до получаването на рентгеновите лъчи. Година по-късно Анри Бекерел осъзнава, че лъчите, произвеждани от уранови соли, имат сходна проникваща сила в сравнение с рентгеновите лъчи. Откритията и наблюденията на Рентген и Бекерел разтърсват съзнанието на Мария Кюри. Тя решава да изследва явлението уран като своя дипломна работа.

Тя използва уред за измерване на заряда (електрометър), изработен от съпруга ѝ, за да изследва допълнително урана. При експериментите си Мария Кюри забелязва, че лъчите, произвеждани от урана, имат способността да наелектризират околния въздух. Откритията ѝ я карат да предложи теория, според която лъчението, произвеждано от урановите съединения, няма връзка с околната среда; то трябва да се излъчва от ядрото на атомите. Тази идея кара учените да преосмислят „неделимостта на атома“.

Кюри продължават да работят в малка лаборатория с малко средства. Заедно със съпруга си тя се задълбочава в изследването на урановите минерали, по-специално на смолистия камък (pitchblende) и халколита (tobernite). По-късните ѝ експерименти показват, че количеството на излъчваната радиация зависи от количеството на използвания уран. Осъзнавайки, че съпругата му е замислила нещо голямо, Пиер Кюри подкрепя съпругата си да продължи изследователската си работа в областта на радиацията.

През 1898 г., когато започват да търсят нови материали, които също могат да излъчват радиация, те издирват тория като излъчвател на радиация. Кюри ускорява темпото и се бори да победи конкуренцията при публикуването на работата си. През юли 1898 г. Пиер и Кюри публикуват съвместно статия, в която обявяват, че са открили нов елемент, който обозначават като Полоний. Името на новия елемент е измислено от нейната родина, Полша. При по-нататъшната си работа двойката учени открива още един нов елемент – те го наричат радий. Благодарение на тяхната работа се ражда радиоактивността.

Нобелова награда за физика, 1903 г.

Мари и съпругът ѝ се впускат в изследователска работа върху радиоактивността. В периода 1898-1902 г. двамата публикуват общо над 30 статии. До 1900 г. Мари поставя рекорд като първата жена член на факултета на Парижкия университет. През 1902 г., когато баща ѝ умира, тя отново посещава Полша. През следващата година Мари получава докторска степен.

Когато двойката получава покана да изнесе лекция за радиоактивността в Лондон, Кюри е отстранена от изказване заради пола си. Разрешено е да говори само съпругът ѝ. Кюри и съпругът ѝ не успяват да извлекат финансова изгода от изследователската си работа и откритията си – те не ги патентоват.

В дългосрочен план обаче усилията им се отплащат. През декември 1903 г. се случва нещо голямо. Шведският комитет за присъждане на Нобеловите награди почете трудовете на Анри Бекерел и двамата Кюри в областта на радиоактивността, като им присъди колективно Нобеловата награда за физика за същата година.

Твърди се, че първоначално името на Мария Кюри е било пропуснато в наградата. Наложило се е да се намеси поддръжник феминист, преди името на Мария Кюри да бъде включено в номинацията. По този начин Мария Кюри си отваря вратата като първата жена лауреат на Нобелова награда

Смъртта на съпруга на Мария Кюри, Пиер

Двойката използва част от парите от Нобеловата награда, за да развие своята лаборатория. През 1904 г. Кюри посреща второто си дете (Ева). Две години по-късно (април 1906 г.) Пиер Кюри е прегазен от превозно средство, задвижвано от кон. Инцидентът пука черепа му и го убива. Мария Кюри плаче горчиво от загубата на своя съпруг и сътрудник. След трагичната смърт на съпруга ѝ Парижкият университет назначава Мария Кюри за професор. Тя е първата от своя род, която заема тази длъжност, създадена първоначално за съпруга ѝ.

Изолиране на радия

Мария Кюри се съвзема от скръбта си и се връща на лабораторната си маса. До 1910 г. тя успешно изолира (отделя) чист радий от смес. Единицата S.I за радиоактивност (Кюри, Ci) е наречена в чест на Мария Кюри и нейния покойник. Въпреки че Мари продължава да се издига високо в науката, тя не е приета за член на Френската академия на науките.

Нобелова награда за химия, 1911 г.

Докато работи във Франция, г-жа Кюри се сблъсква с множество ксенофобски нападки. Тя често е била смятана за чужденка. Въпреки дискриминацията по полов признак и скандалите за връзки, които й хвърлят, тя продължава да провежда научните си експерименти.

Кюри се превръща в световна научна икона. През 1911 г. тя получава втора Нобелова награда за приноса си към развитието на науката химия; благодарение на нейната работа към периодичната таблица са добавени два нови елемента (радий и полоний). Наградата има за цел да признае успеха ѝ в изолирането на радий и разширяването на познанията за неговите съединения. По този начин Мария Кюри поставя още един рекорд като първия и единствен учен, спечелил две Нобелови награди в две различни области на науката (физика и химия).

Ролята на Мария Кюри в Първата световна война

Когато избухва Първата световна война, мадам Кюри вижда, че ранените войници трябва да получат незабавна медицинска помощ. Тя работи за създаването на радиологични центрове, които да помагат на хирурзите да извършват операции на ранените войници. Ръководи радиологичните дейности на Червения кръст. С подкрепата на един лекар и дъщеря си Ирен Мария Кюри инсталира радиологично оборудване на превозни средства и в болници. Повече от един милион войници се възползвали от рентгеново лечение.

Световна обиколка и признание

Когато войната утихва през 1918 г., Кюри обикаля Съединените щати през 1920 г. Посещението ѝ е посрещнато радушно. Тя събира средства за по-нататъшна научна работа върху радия. Бившият американски президент Уорън Г. ѝ подарява един грам американски радий. Международната ѝ репутация нараства, когато тя обикаля други страни.

Изследователският институт на Мария Кюри също излъчва четирима Нобелови лауреати, включително Ирен (собствената ѝ дъщеря). Когато се присъединява към Лигата на нациите през 1922 г., Кюри работи с други велики учени като Алберт Айнщайн.

Смъртта на Мария Кюри

В началото на 1934 г. Кюри се връща в Полша. Дългогодишното ѝ излагане на йонизиращи лъчения започва да отслабва организма ѝ. Вследствие на това тя умира на 4 юли 1934 г. на 66-годишна възраст, след като страда от заболяване, свързано с костния мозък (апластична анемия).

За съжаление, по онова време ефектите от незащитеното излагане на йонизиращи лъчения не са добре проучени. Някои от старите ѝ научни трудове все още са заразени с радиация.

Наследство и почести

Научните трудове на Мари променят света на науката и феминизма. Във физически и социален план приносът ѝ продължава да оказва влияние и да определя облика на XXI век. Мария Кюри внася светлина в света, когато идеите ѝ водят до предефиниране на предишните пакети от знания във физиката и химията. Поглеждайки към броя на спънките, които са имали за цел да попречат на нейния напредък, Мария Кюри се издига над всички изпитания и трудности, за да даде на света на науката по-добри познания в областта на радиоактивността и медицината.

Нейната история за успеха на жената в науката е история, която продължава да вдъхновява поколения след поколения. Многобройни учени са написали книги, за да подчертаят нейните похвални постижения. Като честна и скромна личност, Кюри посвещава огромни части от приходите си от Нобеловите награди на студенти, изследователи, както и на приятели и членове на семейството.

Тя шокира света, когато умишлено отказва да патентова научните си открития, които биха могли да ѝ донесат голяма сума пари. Разсъждава се, че Кюри не е искала да възпрепятства научния прогрес, като ограничава достъпа на изследователите до работата си. Нейната безкористност е много рядко срещана в наши дни. В днешно време учените и технологиите често се съдят помежду си в съда заради патентни претенции. Алберт Айнщайн хвали Мария Кюри, че тя е може би единственият човек, чиято слава не е опетнена от любов към парите.

Освен това тя печели много награди и отличия за забележителните си научни постижения. В анкета, проведена през 2009 г., Мария Кюри печели титлата за най-влиятелна жена учен. За да придаде по-голяма тежест и признание на съвместните усилия на Мария и Пиер Кюри, световната научна общност кръщава елемент на тяхно име – Кюри. Много университети също й присъждат научни степени.

Известни цитати от Мария Кюри

„Аз съм сред тези, които смятат, че науката има голяма красота“

„От нищо в този живот не трябва да се страхуваш, трябва само да го разбереш. Сега е моментът да научим повече, за да можем да се страхуваме по-малко.“

„Аз съм от онези, които мислят като Нобел, че човечеството ще извлече повече добро, отколкото зло от новите открития.“

„В науката трябва да се интересуваме от Нещата, а не от Лицата.“