7 интересни факта за Мария Кюри

Мария Кюри е полска учена, носителка на Нобелова награда за химия и физика. Научната ѝ кариера стартира във Франция, когато се омъжва за френския учен Пиер Кюри. Двойката съвместно печели Нобеловата награда за физика през 1903 г. за изследователската си работа върху радиоактивността.

Те откриват и химичните елементи полоний и радий. След смъртта на съпруга си г-жа Кюри засилва научните си изследвания и разширява обхвата на медицината и радиоактивността. Издигайки се над всички шансове, Мария Кюри държи рекорд като първата жена учен, спечелила Нобелови награди в различни научни области. По-долу са изброени някои интересни факти за Мария Кюри.

Мария Кюри не е знаела нищо за опасностите от радиоактивността

Мари и съпругът ѝ са експерти, които просвещават научната общност с революционни открития за радиоактивността. Двамата герои на радиоактивността обаче са били напълно забравили за опасностите, свързани с продължителното излагане на радиоактивни вещества.

По онова време има малко познания за въздействието на йонизиращите лъчения. Историята припомня, че Мария Кюри е боравила с радий с голи ръце. По ирония на съдбата тя е спала в спалнята си с радиоактивни материали. Поради светещите свойства на радия Мария Кюри го е държала близо до леглото си и го е използвала като източник на светлина. От друга страна, съобщава се, че съпругът ѝ Пиер е експериментирал с нагряващия ефект на радия, като е завързал проба от радий за голата си ръка в продължение на близо 10 часа. Освен това е държал малко от него в джоба си.

Към края на живота си Пиер Кюри и съпругата му проявяват странни физически разстройства – и двамата започват да имат треперещи ръце и необичайни пръсти. Кюри умира през 1934 г. в резултат на работата си.

Една от дъщерите на Кюри (Ирен) също печели Нобелова награда

В световен мащаб Нобеловата награда представлява най-високата награда, която може да бъде присъдена за научно постижение. През живота си Мария Кюри печели престижната награда два пъти. Дъщеря им Ирен Кюри е само на 6 години, когато двойката печели Нобеловата награда през 1903 г. Ирен е очарована от научните постижения на родителите си. Затова тя решава да последва примера им в научните изследвания.

Когато пораства, Ирене изучава естествени науки и през 1925 г. получава докторска степен. По време на Първата световна война тя работи в тясно сътрудничество с майка си за лечението на ранени войници, като използва рентгенови апарати. Ирене проявява голям интерес към изучаването на радиоактивността. Десетилетие по-късно Ирен и Фредерик Жолио печелят Нобелова награда за химия. Наградата е предназначена за признание на успешния им синтез на съвсем нови радиоактивни елементи. За да се увеличи славата на фамилията Кюри, двете деца на Фредерик и Ирен също стават известни учени. За съжаление Мария и Пиер Кюри не живеят достатъчно дълго, за да видят гурутата на науката, които са отгледали в семейството.

Алберт Айнщайн пише утешително писмо до Мария Кюри

Известният американски физик от немски произход Алберт Айнщайн е дългогодишен почитател на научните трудове на Мария Кюри. Когато овдовялата Кюри става обект на скандал за връзка в Париж, Алберт Айнщайн се намесва, за да я подкрепи в трудните моменти на болка и неодобрение. Айнщайн и Кюри се срещат в Белгия през 1911 г. на конференция по физика.

По същото време за Мария Кюри се носят слухове, че е влязла в романтична връзка с колегата си учен Пол Ланжевен. Ланжвен е бивш студент на съпруга на Кюри, Пиер. Френските медии полудяват и очернят Мария Кюри, като я наричат с най-различни имена. Това се превръща в тревожен момент за Мария Кюри. За щастие Айнщайн пише писмо и успокоява Мария Кюри.

Тя е била жертва на дискриминация, основана на пола

По нейно време възможностите на женските мозъци са били подценявани. Въпреки че е била блестяща студентка, Мария Кюри се бори да бъде приета в полски университети. Имало е масова дискриминация спрямо жените на всяко кътче. Когато установява прочутата си научна кариера във Франция, Мария Кюри все още е жертва на дискриминация, основана на пола. Въпреки това тя е мозъкът на изследователската работа на двойката, която през 1903 г. печели Нобелова награда за радиоактивност. Така Мари влиза в историята като първата жена, получила Нобелова награда. Нейните женски способности са добре защитени, когато през 1911 г. тя печели втората си Нобелова награда – за химия. Съществуват твърдения, че името на Мария Кюри първоначално е отпаднало от списъка на номинираните за Нобелова награда през 1903 г.

Тя не патентова научните си открития

Крайно немислимо е един учен да откаже да получи финансова изгода от откритията си, след като се е трудил в лаборатория и е работил с опасни за живота вещества. Вярвате или не, но именно това е направила самоотвержената Мария Кюри. Когато открива радия, за нея се открива голяма възможност да патентова своето дете и да спечели пари от него. В интересна проява на щедрост Мари и съпругът ѝ открито споделят откритията си с промишлени експерти.

Радият се превръща в ценна суровина за фабриките. До 1920 г. масата на един килограм радий се покачва до около 100 хил. долара. Скъпотията на елемента осакатява възможностите на Кюри да купува достатъчно количество от него за своите експерименти. Тя вече не можела да купува собственото си откритие толкова, колкото искала.

Тя произхожда от много слаб финансов произход

Мария Кюри се издига от скромно начало, за да постигне по-големи успехи в науката. Родителите ѝ са били учители, които не са имали средства, за да задоволят образователните ѝ нужди. В един момент Мария Кюри изпитва глад, докато учи в университета. Тя се храни с бедна храна – хляб и чай. Бедният студентски живот на Мария Кюри продължава да вдъхновява настоящите студенти да преследват мечтите си въпреки липсата на пари.

Тя не е вярвала в Бога

Религиозната идентичност на Мария Кюри е описана като агностична. Баща ѝ е човек, който не вярва в съществуването на Бог – атеист. Въпреки това майка ѝ, която е била отдадена християнка. Мари губи вяра в Бога, когато сестра ѝ и майка ѝ умират. Тя се отказва от религията и заявява, че е агностик (човек, който не е сигурен в съществуването на Бог).