Митът за Сизиф – царят, който два пъти измамил смъртта

Гръцката митология изобилства с истории за богове, които налагат тежки наказания на всеки, който подкопава властта им – от красива жена, превърната в отвратителен паяк, до титан от второ поколение, чийто черен дроб всяка нощ е изяждан от орел, за да се възстанови на следващия ден. Един такъв пример за жестоко наказание, наложено от боговете, е Сизиф, хитрият цар на Коринт.

Кой е Сизиф?

В гръцката митология Сизиф е владетел на Коринт, който на два пъти надхитря смъртта. За тази негова хитрост боговете го наказали, като го принудили да търкаля огромен камък по хълм в подземния свят. Той получил такова ужасно наказание, защото някак си вярвал, че е по-умен от боговете. Както се очаквало, гръцките богове винаги чупели камшика, когато някой проявявал признаци на гордост към боговете.

Може би тази черта на Сизиф е произлязла от неговия прародител Прометей, титан от второ поколение, който откраднал огъня от свещеното огнище на планината Олимп и след това подарил този огън на човечеството.

Значение

Твърди се, че името на Сизиф произлиза от древногръцката дума sophos, което означава „мъдър“. Други учени твърдят, че името идва от sisys, което означава кожа на коза. В гръцката митология Сизиф и неговите предци се смятат за основатели на еолийското племе, едно от четирите основни племена на древните гърци.

История на раждането и семейство

Известен в мита като потомък на хитрия титан Прометей, Сизиф е смъртен цар от Ефира (известен като Коринт, разположен в южната част на Централна Гърция). В мита се казва, че той е син на Еол от Тесалия и Енарета. Бащата на Сизиф, Еол, е владетел на Еолия (известна още като Тесалия), а майка му, Енарета, е дъщеря на Деймах.

Сизиф имал няколко братя и сестри, сред които Кретей, Атамас и Салмон. Той и тези трима братя и сестри били смятани за покровители на четирите основни клона на еолийската раса.

От съпругата си плеядата Меропа той е баща на редица деца, сред които Орнитион, Глаук, Алмус и Синон. Чрез сина си Глаук Сизиф е дядо на Белерофонт, един от най-великите герои в гръцката митология. Миний, друг внук на Сизиф, е сочен в мита като основател на Орхомен (известен също като Беотия).

От страна на баща си той може да проследи корените си до гръцкия титан Прометей. Така прадядо му Девкалион е син на Прометей и Климена.

Меропа – съпруга на Сизиф

Съпругата на Сизиф Меропа е една от седемте Плеяди. Плеидите са дъщери на титана Атлас и нимфата на Океанидите Плейона. Последната е дъщеря на Океан и Тетис. Имената на седемте Плеяди са Електра, Тайгет, Майя, Селаено, Алцинон, Стереопа и Меропа.

В един от разказите на мита могъщият беотийски ловец Орион се влюбил до уши в всичките седем Плеяди. След това Орион ги преследвал, докато накрая Зевс се намесил, за да защити жените. Очевидно богинята Артемида била помолила баща си Зевс да защити Плеядите. Зевс продължил да превръща Плеядите в звезди. Разочарована, че не може да бъде с другарките си Плеяди, Артемида помолила брат си Аполон да убие Орион, тъй като именно ловецът бил отговорен за проблема с Плеядите.

В един от митовете Меропа последвала съпруга си Сизиф в подземния свят.

Един хитър владетел

По време на неговото управление Ефира процъфтява и се превръща във водещ град в региона, известен със своята търговия и морска търговия. Сизиф обаче не бил толкова обичан от поданиците си. Царят имал навика да убива пътниците, които невинно се заблуждавали в царството му. Безразборните му навици и автократичното му управление предизвикват огромна загриженост у боговете.

Той със сигурност бил най-умният в своето царство. Вместо да използва положително тези свои дарби, той предпочел да ги използва, за да тероризира поданиците си, включително брат си Салмон. Според мита той се консултирал с оракула в Делфи, за да открие най-добрия начин да премахне Салмон, без да си навлече гнева на боговете. Освен това много пъти действал зад гърба на брат си. Дори е баща на няколко деца от съпругата на Салмоней – принцеса Тира. Изпълнен с огромно съжаление, Тиро в крайна сметка убива тези деца.

Сизиф и Зевс

Един ден Сизиф стоял на балкона на великолепния си дворец, когато станал свидетел как мощният орел на Зевс осиновява Асопида Егина, дъщерята на речния бог Асоп. Тъй като дъщеря му липсва, Асоп търси навсякъде, за да открие момичето.

Случило се така, че точно в този момент Сизиф и царството му страдали от водна криза. Тогава на царя му хрумва една идея. Той щял да се договори с речния бог Асоп, като му разкрие местонахождението на Егина. В замяна на тази информация царят поискал от Асоп да пусне извор в царството му. Асоп бързо приема предложението на Сизиф.

Зевс, както и много от олимпийските богове, бил последното същество в космоса, с което смъртен мечтаел да се гаври. Както се очаквало, Зевс изпаднал в абсолютен гняв заради предателството на Сизиф и намесата му в делата на боговете. Зевс, царят на олимпийците, заповядал на Танатос (Смъртта) да подготви място в Тартар, където смъртният цар да бъде окован във вериги до края на вечността.

Сизиф и смъртта

Точно когато Танатос се канел да окове цар Сизиф във веригите му в подземния свят, проницателният цар помолил бога на смъртта за една последна услуга. Попитал дали Танатос може да демонстрира как ще работят веригите. Доверчивият Танатос се съгласил и се оковал. След като измамил смъртта, Сизиф напуснал подземния свят и се върнал в царството си.

След като Танатос бил окован и не можел да изпълни дълга си, никой смъртен на земята не умрял. Водели се войни и нито един човек не загинал. Липсата на смърт разгневява Арес, гръцкия бог на войната. Арес слязъл в подземното царство и бързо освободил Танатос от оковите му. След това Арес измъкнал Сизиф от двореца му и предал хитрия цар на Тантос.

Второто бягане на Сизиф със смъртта

След като е измамил Смъртта, Сизиф е бил напълно наясно, че е само въпрос на време боговете да я освободят. Това означаваше, че Смъртта със сигурност щеше да дойде отново за него. Затова точно преди Арес да представи Сизиф на Смъртта, хитрият цар наредил на жена си да изхвърли тялото му на улицата. Той наредил тялото му да не се дава подходящо право на погребение, подобаващо на един цар.

Когато Сизиф пристигнал в подземното царство, той бързо коленичил пред Хадес и Персефона, т.е. царя и царицата на подземното царство. Сизиф пледирал, че жена му не го уважава, като не е дала на тялото му полагащото се право на погребение. След това той поискал разрешение да се върне в страната на живите, за да извърши необходимите погребални действия. Молбата на Сизиф била удовлетворена и царят се върнал в страната на живите, като отново измамил смъртта.

Наказанието на Сизиф

Тъй като Сизиф отказва да се върне в подземното царство, боговете изпращат Хермес да завлече смъртния цар на Коринт обратно в подземния свят. Този път боговете се уверяват, че Сизиф няма да се поддаде на повече шеги.

Заради това, че два пъти измамил Танатос (Смъртта), Сизиф бил наказан с ужасно наказание в подземния свят. Хадес, гръцкият бог на подземния свят, го накарал да търкаля огромен камък нагоре по хълм, който се търкалял надолу всеки път, когато се приближавал до върха. Смъртният цар бил осъден да прави това отново и отново за цяла вечност.

Знаете ли, че: Думата Сизифовски на английски език се използва за описание на изтощителна и безсмислена дейност?

Още митове и факти

• Някои митографи и учени правят паралели между мита за Сизиф, който търкаля камъка, и изгрева и залеза на слънцето.
• Както смята немският филолог Фридрих Готлиб Велкер, историята може да символизира и безсмислената борба на човечеството за придобиване на знания.
• Френският философ и писател Албер Камю публикува през 1942 г. добре приетото си есе, озаглавено „Митът за Сизиф“. В творбата Камю твърди, че понякога хората могат да изпитат огромно удоволствие от това да изтърпят затруднение като това на Сизиф. Френският философ заявява, че сизифовската борба може да символизира колко абсурден може да бъде животът, когато се погледне от определен ъгъл. Камю описва Сизиф като герой на абсурдните повтарящи се усилия.
• Историята на Сизиф присъства в произведенията на древногръцкия писател Омир, латинския поет Овидий и гръцкия философ Платон.