Папирусите от Оксиринх: историческо съкровище в древноегипетския боклук

Сред безводните руини на древноегипетския град Оксиринх, оксфордските изследователи Бърнард Гренфел и Артър Хънт откриват през 1897 г. стотици хиляди фрагменти от папируси. Тези хартиени фрагменти, изработени от египетски тръстикови растения, са лежали скрити в депата за боклук, заровени под пясъците на пустинята в продължение на повече от хилядолетие. Изгубените литературни произведения и почти половината от съществуващите християнски папирусни текстове са сред широкия набор от документи. Оксиринхските папируси, датиращи от III в. пр. н. е. до VII в. от н. е., са най-значителното находище на древни писмени паметници, намирано някога.

Оксиринхските папируси са толкова стари, че много от оригиналните документи и свитъци буквално са се разпаднали на малки парченца хартия. Затова учените е трябвало старателно да сглобяват фрагментите в дешифрируеми текстове и досега са завършили около 5000 папирусни документа. Все още обаче има около 500 000, които трябва да бъдат обработени. Тази монументална задача може да отнеме много години в бъдещето, но това е важна работа, която е много по-значима от самите исторически документи. Оксиринховите папируси ни дават и дълбоки сведения за културата на отдавна отминали цивилизации.

История на Оксиринх

Град Oxyrhynchus някога е бил малък египетски град, наречен Пер-Меджед. Името произлиза от рибата с дълъг нос Меджед, която древните египтяни почитали като бог, който според легендите изял пениса на Озирис. Тъй като този бог бил толкова важен, те нарекли града на негово име. След като обаче Александър Велики завладява Египет през 323 г. пр. н. е., в Египет има голям приток на гърци. Впоследствие новите заселници превзели Пер-Меджед и го възстанови като Оксирхинхуполис, което на гръцки език означава „град на рибата с острата муцуна“. Освен това те възприемат бога-риба наред със собствения си гръцки пантеон от богове.

Бронзов амулет на почитаната египетска риба Меджед. 664-30 Г. ПР. Н. Е. Обществено достояние.

Разположен в басейна на Фаюм, на разклонението Бахр Юсуф на главната река Горен Нил, на около 250 мили южно от Александрия, Оксиринх някога е бил третият по големина град в Египет. Служил е и като регионална столица от около 320 г. пр.н.е. до 30 г. пр.н.е. по време на гръцката династия на Птолемеите. Частичните разкопки разкриват предишното съществуване на стоаи с коринтски колони (покрити пътеки), които са обграждали голяма агора (пазар). Имало е и театър, който е побирал 11 000 души, и храм, посветен на бог Серапис. На водния път е имало докове за товарене и разтоварване на лодки. Непосредствено извън града големи могили от боклук, включително папируси, се трупали в продължение на около хиляда години до арабското нашествие през VII в. от н.е.

Разкопаване на папируси от Оксиринх

Могилите за смет на Оксиринх съхраняват съдържанието си добре скрито и запазено до XIX в., когато местните жители на региона намират и продават някои фрагменти от папируси на пазара за артефакти. Някои от тези парчета попадат в западни музеи, където привличат вниманието на редица учени и изследователи, които са нетърпеливи да открият всякакви египетски съкровища. Лондонското дружество за изследване на Египет финансира експедиция, ръководена от двама британски аспиранти от Оксфорд. Бърнард Гренфел е египтолог, а Артър Хънт е папиролог. През 1896 г. двамата мъже се отправят към Оксиринх и малко преди това знаят, че ще прекарат остатъка от живота си във възстановяване, сглобяване и разшифроване на древни документи и литература.

Експертите по папирус Бърнард Гренфел (Л) и Артър Хънт (Р). Обществено достояние.

Всяка зима Гренфел и Хънт са работили заедно със стотици работници по проекта „Оксиринх“. Дълбоко в могилите един екип изгребвал пръст и пясък, които трябвало да бъдат изнесени. Друг екип изнасяше пръстта на друго място, където различни по големина папирусни фрагменти, често с размер на десетачка или по-малки, бяха старателно подбирани и поставяни в кошници. Вечерта Гренфел и Хънт внимателно сортирали парчетата и ги подреждали в кутии. След това изпращат кутиите с папируси в Оксфорд за съхранение, класификация и превод. Зимата на 1896/97 г. е първата голяма находка на Гренфел и Хънт, а всяка следваща зима носи все по-невероятни папируси.

Открития

Град Оксиринх е бил важен център на правителствена, академична и религиозна дейност. Писарите и гражданите са документирали почти всичко: правителство и политика, религия/писменост, търговски и социални дейности, академична дейност (медицина, астрономия/астрология, математика, литература), съдебни процедури, бракове, наранявания, спорове и дори светски събития.

Тъй като папирусът е бил скъп в Египет, обикновено се пишело както на гърба, така и на лицевата страна. Едната страна може да е съдържала бележки или разписки за търговски сделки, а другата – елегична поезия или редове от „Илиада“.

Повечето от папирусите на Оксиринх са на гръцки език, но някои от тях са на египетски (най-вече коптски), латински, арабски, а по-малко произведения са на иврит и арамейски. Само около десет процента от тях са с литературен характер, а много от тези произведения са епикризи на оригинали или копия на други копия. Въпреки че по-голямата част от литературните находки съществуват в други произведения, някои от тях са напълно оригинални и не се срещат никъде другаде.

[blockquote align=”none” author=”Thomas A. Wayment, BYU”]Досега в Оксиринх са открити приблизително половината от най-старите папируси на Новия завет, както и текстове на класически автори като „Илиада“ и „Одисея“ на Омир, пиесите на Еврипид, „Едип цар“ на Софокъл, „Елементи“ на Евклид и други важни гръцки и латински автори.[/blockquote]

Следващите списъци разширяват обхвата на избрани папируси от Оксиринх:

Литература

• Съчинения на Сафо. Гренфел и Хънт откриват най-малко шест папируса, съдържащи около осем стихотворения на поетесата от VII в. пр.н.е. Сафо от Лесбос. Оттогава насам са намерени и публикувани и други произведения на Сафо. (Grenfell & Hunt: v.15:26, v.1:37).
• Илиада & Одисея от Омир. Редица пасажи от Илиада се появиха фрагменти, датиращи от I в. от н.е. до VI или VII в. от н.е. В Одисея фрагмент датира от III в. сл. (Grenfell & Hunt: vol.1-15).

• Енеида на Вергилий. Два фрагмента от първата книга на „Енеида“ (30 г. пр. Хр. – 20 г. пр. Хр.) на латински език датират от IV или V в. сл. (Гренфел & Хънт: т. 1:60 & т. 8:158). Намерен е и пергаментен фрагмент от втора книга на „Енеида“ (Grenfell & Hunt: vol.8:158).

Исторически записи

• Конституция на атиняните. Автор: първоначално Аристотел или някой от неговите ученици от IV в. пр. Това е изгубено преди това произведение. Два листа от него произхождат от Оксиринх и в пълния си вид представлява монументален труд, в който се обсъжда политическата система на Древна Атина. Датировка на папируса: I в. от н. е.
• За Александър Велики. Автор: неизвестен. Дълъг трактат, в който подробно се описва периодът на битката при Граник. Учените спорят за източника на този уникален труд. Датировка на папируса: средата или края на II в. сл. (Grenfell & Hunt: vol.15:122).

Митология/астрология

• Фрагмент за Нарцис. Автор: неизвестен, но някои учени предполагат, че произведението произхожда от Metamorphoses от гръцкия поет Партений Никейски, живял през I в. пр. Това може би е най-старата версия на мита за Нарцис. Дата на папируса: VI в. от н.е. (The Oxyrhynchus Papyri, vol.69). За транскрипция на този фрагмент вижте The Narcissus Myth: Early Poets and Versions (Митът за Нарцис: ранни поети и версии).
• Египетски астрологичен календар. Автор: неизвестен. Това е завладяващо откритие с рядък поглед към света на древноегипетската астрология. В произведението се обяснява връзката между времето на месеца (астрономическото положение на планетите и звездите) и съзвездието, името и описанието (отчасти човешко/отчасти животинско) на бога или богинята, които стоят начело на всяко съзвездие, добрите и лошите предзнаменования и влиянието върху здравето. (Grenfell & Hunt: том 3:126).

Религия

• Логията. Гренфел и Хънт откриват първата група Изречения на Исус през 1897 г. и ги нарича Logia (изречения). Учените смятат, че те „вероятно са написани не много по-късно от 200 г.“, но поговорките произхождат от II в. или по-рано. В Logia съдържа осем твърдения, които започват с „Исус казва“ и продължават с едно изречение. Следва откъс от Logion II:

„Исус казва: Ако не се придържате към света, по никакъв начин няма да намерите Божието царство; и ако не направите съботата истинска събота, няма да видите Отца“ (Grenfell & Hunt: vol.1:29).

• Нови изказвания на Исус. През 1903 г. Гренфел и Хънт намират друг папирус с още изказвания на Исус. Тези пет Нови изречения са различни от първата група и също съдържат въведение. Написаното произхожда от средата и края на III в. Следва откъс от Първото изречение (с елипси е обозначен неизвестен или прекъснат текст):

„Исус казва: „Който търси… нека не спира, докато не намери, и когато намери, ще се учуди; учуден ще достигне царството, а като достигне царството, ще си почине“ (Grenfell & Hunt: т. 4:20).

• Фрагмент от изгубено евангелие на Исус. Учените откриват свитък с осем фрагмента от папирус, които се датират не по-късно от 250 г. от н.е. Следва откъс от Евангелието (с експертни възстановки там, където липсват думи):

„(Не мислете) от сутрин до вечер, нито от вечер до сутрин, нито за храната си, която ще ядете, нито за дрехата си, която ще облечете. Вие сте много по-добри от лилиите, които растат, но не се въртят. Като имате една дреха, какво (ви) липсва?… Кой би могъл да прибави към вашия ръст? Той сам ще ви даде дрехата си“ (Grenfell & Hunt: т. 4:22).

Фрагмент от едно изгубено евангелие

Публикации на произведения

През 1898 г., по-малко от 11 месеца след първото откритие на Гренфел и Хънт на Оксиринх, екипът публикува първата си публикация на 158 папируса от Оксиринх от около дванадесет или тринадесетстотин документа. Наложило се е да оставят някои текстове за по-късно, тъй като те са били твърде фрагментарни или сложни. Общо двамата учени публикуват около 15 тома със своите открития. След смъртта им други учени продължават работата им и така днес съществуват около 80 големи тома.

Работата обаче не е свършена и с помощта на съвременните технологии за визуализация експертите са в състояние да видят текстове, които са толкова избледнели, че са станали практически невидими… досега. Ето защо работата по сглобяването и преписването на папирусите от Оксиринх продължава и до днес, като се очаква от нея да произлязат още много томове.

Източници:
Grenfell, Bernard P., and Arthur S. Hunt. 1898. Оксиринховите папируси: т. 1-15 (The Oxyrhynchus Papyri: vols. 1-15) в archive.org.
Schironi, Francesca. От Александрия до Вавилон: Близкоизточните езици и елинистическата ерудиция в Оксиринховия речник (P. Oxy. 1802 4812), стр. 59. Берлин: Walter de Gruyter
P.Oxy Oxyrhynchus Online.
Изторически загадки
Център за религиозни изследвания на BYU. Wayment, Thomas A.