Рамзес II: раждане, семейство, военни кампании и смърт

Считан от много историци и египтолози за един от най-изявените пропагандатори и дипломати на Древен Египет, Рамес II е фараон от 19-та династия, управлявал от около 1279 до 1213 г. пр. Управлението му, продължило повече от шест десетилетия, го прави и един от най-дълго управлявалите владетели на Древен Египет. Освен с блестящите си военни кампании срещу хетите и либийците, Рамес II е най-известен с изграждането на някои от най-величествените постройки в древния свят. За да се разбере напълно колко голямо е било егото на този фараон, не е нужно да се поглежда към внушителните му статуи, разпръснати из цял Египет; тези в планинския храм Абу Симбел не са нищо друго освен вдъхновяващи.

Кой всъщност е бил Рамес II? И верни ли са всички онези истории за Рамзес Велики, който смазва хетите? Разглеждаме подробно историята на раждането, семейството, военните кампании и архитектурните подвизи на Рамес II.

Бързи факти за Рамзес II

Дата на раждане: ок. 1303 г. пр.н.е.

Дата на смъртта: 1213 Г. ПР.Н.Е.

Погребение място: Първоначално е погребан в гробница KV7 в Долината на царете в Луксор, Египет.

Династия: 19^та Династия

Родители: Сети I и Туя

Съпруг: Над 100 съпруги, включително любимите му Нефертари, Хенутмир, Мааторнефере и Исетнофрет

Деца: Близо 200 деца, включително Амун-хепсеф, Хенутави, Бинтанат, Хаемвасет, Мернептах, Небеттави

Религия: Древноегипетската религия

Царуване: 1279-1213 Г. ПР.Н.Е.

Предшественик: Сети I

Наследник: Merneptah

Епитети: „Ра е този, който го е родил“; „Велик прародител“; „Маатът на Ра е могъщ“; „Избраник на Ра“

Също така известен като: Рамзес, Рамзес, Рамзес Велики, „Великият родоначалник“

Най- известен за: Третият фараон от 19^та Династия на Египет; най-великият фараон на Новото царство; подписва първото в света мирно споразумение (с хетите през 1258 г. пр. Хр.)

Постижения: Строител на няколко величествени постройки и на град Пи-Рамес

Гръцко име: Ozymandias

История на раждането и семейство

Семейството на Рамзес се издига около половин век след управлението на фараона Ахенатон (известен и като Аменхотеп IV) – така нареченият фараон еретик, който не е толкова ентусиазиран от военните експедиции в Азия, като по този начин намалява мощта на Египет в региона.

Без да имат царска кръв, първите няколко фараони от семейството на Рамес работят много усилено, за да направят Египет отново велик, особено да разширят властта му в Азия. По този начин те успяват да спечелят подкрепата на народа и да внесат огромни количества заграбени богатства от други региони.

Според Мането – египетски жрец от епохата на Птолемеите от Себенитос – Рамзес II е роден през 1279 г. пр. Баща му е фараон Сети Първи. Майка му е Туя (известна също като Туй или Мут-Туя), дъщеря на много влиятелен военен на име Рая.

На бащата на Рамес, Сети I, се приписва заслугата за полагането на солидна основа, която позволява на Рамес да се издигне при наследяването на египетския престол. Фараон Сети I потушава някои доста сурови бунтове в места като Палестина и Сирия. Той също така се бори срещу хетите за по-голям контрол над местата в Анадола.

Победите на Сети са краткотрайни, тъй като повечето от завоюваните от него територии по-късно отново попадат в ръцете на хетите. Малко преди смъртта на Сети хетите поемат контрола над египетските територии на север. Те имали и крепост в Кадеш, район по поречието на река Оронт.

Управлението на Рамес II

Още от ранна възраст Рамес е въведен във военно обучение и му е позволено да управлява отчасти собствения си двор. Той получава и почетни военни звания. На 10-годишна възраст той получава чин капитан в армията.

В ранните си тийнейджърски години придобива безценен опит от времето, прекарано в придружаване на баща си в битките. Няколко години преди смъртта на баща си Рамес, все още в тийнейджърска възраст, е назначен за сърегент.

След смъртта на баща си Сети I тийнейджърът Рамес става фараон на Египет. Една от първите му инициативи като фараон е да построи военна база в близост до делтата на Нил. Той се надява, че това ще улесни започването на военни кампании в Анадола и Азия.

Строителни проекти на Рамзес – мемориални храмове, Абу Симбел и Пи Рамзес

В стремежа си да бъде признат не само за цар-бог, но и за най-великия фараон от своята династия, Рамес се заема да строи храмове и паметници с всякакви форми и размери в Египет и Нубия.

Това невиждано дотогава мащабно строителство ще бъде една от определящите черти на неговото управление. Той също така усъвършенства проектите, започнати от баща му; например Хипостилната зала в Карнак и храмовете в Тебес и Абидос.

Много от мащабните проекти на Рамзес започват приблизително три години след началото на управлението му.

Рамзеум – мемориален храм на Рамзес близо до Курна

Когато известният гръцки историк Диодор Сикул посещава Египет, той остава без думи, когато вижда огромния мемориален храм на Рамзес II. Храмът, който е известен като Рамзеум, е построен на място близо до Курна.

Пред храма имало два много големи двора; а вляво от първия двор се издигал гигантски пилон. На фона на тези постройки се намирала огромна статуя на Рамзес. Днес от статуята са останали само основата и торсът.

След завършването на храма той възлага на майсторите си да покрият статуите от главата до петите с издълбани надписи и названия в негова чест. Стените на храма също са пълни с дърворезби на Рамес, който побеждава враговете си в битки, особено в битката срещу хетите при Кадеш.

Храмове в Абу Симбел

От всички паметници, построени от фараона Рамзес, най-известен е храмът Абу Симбел в Нубия. Старателно издълбан в планината, храмът е построен в чест на Рамес и любимата му съпруга Нефертари. Огромните статуи на Рамес, които ви очакват на входа, обобщават колко голяма е била почитта на египтяните към царя – живо олицетворение на боговете.

Рамесис II бил опитен пропагандист; умеел да преувеличава битките, които завършвали с безизходица, или тези, които били почти загубени. Почти всички паметници служели като пропагандно средство – перфектно отражение на мислите, които минавали през главата на този самовлюбен егоист.

Пи-Рамес – столицата на Рамзес II

На мястото, където е бил летният дворец на баща му, Рамзес построява изцяло нов град, наречен Pi-Ramesses. Дори фараони като Джиосер или Хуфу не са се осмелявали да нарекат град на свое име. Рамес е бил различен вид фараон. За да затвърди представата за своята божественост, мегаломанският фараон преместил столицата на царството от Теб в град, който построил от нулата.

Пи-Рамес се намирал в източната част на делтата на Нил. Градът, чието име се превежда като „Терен на Рамес, велик владетел в победа“, бил изпълнен с паметници в чест на Рамес. Съществуват насрещни твърдения, че Рамес е построил Пи-Рамес, защото е искал да го използва като военна база, за да извършва нападения в Ханаан и Сирия.

Военни кампании

Някои от ранните му военни кампании като фараон са срещу нубийците и хетите. Подобно на баща си Сети I, Рамзес II си поставя за цел да възвърне загубените египетски територии в тези региони.

В Нубия той предвожда армията си и потушава редица въстания. По време на кампаниите в Нубия 22-годишният Рамес е придружаван от синовете си – Хаемвасет и Амун-хер-Хепсеф. След като бунтовниците се предават, Рамес построява храмове в Калабаша, Бейт ел-Вали и Герф Хюсеин. В типичен за царя стил на стените на тези храмове е изобразен той, който поразява враговете си в Нубия.

Фараонът предприема кампании и в Либия като част от усилията си да затвърди позициите си в региона, особено по средиземноморското крайбрежие.

Числеността на армията на Рамзес II възлиза на около 120 000 души. При този размер неговата държава несъмнено е била една от най-могъщите в света по онова време.

Около две години след началото на управлението си младият фараон не се поколебал, когато смазал морските пирати от Шерден, които действали по средиземноморското крайбрежие. От доста време тези пирати били нанесли огромен хаос по търговските пътища на Египет. Много историци разсъждават, че базата на пиратите вероятно е била около бреговете на Йония в Югозападна Анатолия. Някои от тях са идвали и от Сардиния и околните райони. Фараонът заложил капан на пиратите в морето; щом пиратите се хванали на него, той пуснал силите си срещу тях.

На четвъртата година от пребиваването си на трона той води война срещу Ханаан в Сирия. Стелата в Нахр ел-Калб (близо до Бейрут) напомня за тази негова кампания. Рамзес дори пленява един от ханаанските принцове. След това царят пристъпил към разграбване на богатствата на азиатите. Освен това той поискал данък от редица племена в региона.

Битката при Кадеш в Сирия

Най-известната военна кампания на Рамзес II трябва да е безизходната ситуация в битката при Кадеш в Сирия. Обезпокоен от нарастващото влияние на хетите (водени от Муваталис), Рамзес решава да насочи армията си срещу тях. Целта му била да ги прогони от региона и да утвърди влиянието на Египет в Анадола.

Неговият град Пи-Рамесес се оказва много полезен за осигуряването на провизии за войските по време на битката. В региона се произвеждали оръжия, колесници и щитове.

Попаднал в засада и превъзхождан по численост от хетите при Кадеш, Рамзес се върнал в Египет с надеждата да се бие още един ден. Хетската империя завладява големи части от Сирия и скоро ханаанците започват да се бунтуват срещу Египет и да влизат в съюзи с хетите.

През осмата година от царуването си той опустошава Амурру, Тунип и Дапур. В последния град той построява своя статуя. Тази негова победа била особено значима. Последният фараон, който претендирал за тези земи, бил Тутмос III; и то повече от 160 години преди Рамзес.

Мирен договор между Рамеси и хетите

Когато най-накрая се изправя срещу хетите, той е разочарован от това, че териториите постоянно преминават от контрола на Египет към контрола на Хетската империя. Поради това двете империи се споразумяват за мир.

Мирният договор между древен Египет и хетите обикновено се смята за най-ранното известно мирно споразумение в историята. Мирният договор в Кадеш, който е договорен през 1258 г. пр. н. е., е написан както на египетски йероглифи, така и на акадски клинопис. Единият бил изпратен на Ḫатусили III, владетел на хетите, а другият – на Рамес.

Без да искат да изглеждат слаби в своите народи, и двамата владетели твърдели, че именно другият е подал иск за мир. В случая с Рамзес той продължил да издълбава договора в храма в Карнак. В около 18 члена договорът призовавал божествата както от Египет, така и от Хети, да запазят мира между двата народа. Той обхващал въпроси като екстрадиция, арбитраж при конфликти, търговски споразумения и пактове за икономическа помощ при природни бедствия.

През следващите десетилетия след договора в Кадеш Рамзес успява да се съсредоточи изцяло върху грандиозните си инфраструктурни проекти в Египет.

Знаете ли, че: Копие от древноегипетския мирен договор с хетите е изложено на стената на сградата на Общото събрание на ООН?

Как умира Рамзес Велики?

Около 90-годишна възраст Рамесис е бил измъчван от редица заболявания – от артрит, през сърдечни заболявания до проблеми със зъбите. Годините, през които е ръководил монументални строежи, са се отразили много зле върху него. Но на 90-годишна възраст Рамесис надживява много от членовете на семейството си, включително децата и съпругите си. Като се има предвид, че средната продължителност на живота на царските особи през второто хилядолетие пр.н.е. не е била толкова висока, дългият живот на Рамес не е бил често срещано явление.

Мумията и гробницата на Рамзес II

Фараонът Рамзес II е погребан в Долината на царете, която представлява огромно погребално съоръжение в западната част на Тебес. Гробницата му е известна днес като KV7. След години на разграбване от иманяри, потомците му преместват останките му в гробницата на царица Ахмосе Инхапи. Това обаче не било краят, тъй като те били преместени в гробницата на първосвещеника Пинеджем II.

В крайна сметка археолозите откриват мумията му в ТТ320 – древноегипетска гробница в теванския некропол. Мумията, която някога е била погребана в най-скъпото богатство, е била погребана в дървен ковчег.

В гробницата – TT320 – в която археолозите откриват мумията на Рамес, се съхраняват и останките на над 50 царе, царици и други влиятелни висши духовници от епохата на Новото царство.

Знаете ли, че: В Долината на царете са почивали не само Рамес II, но и такива забележителни египетски фараони като царица Хатшепсут, Аменхотеп I, Аменхотеп III и Тутанкамон?

Наследство

Рамзес Велики е толкова известен по време на живота си и след това, че му е дадено името „Велик баща“. Следващите фараони също искали да се асоциират с него; изчислено е, че девет бъдещи фараони са използвали неговото име.

Съпруги и деца на Рамзес II

Както е било обичайно за монарсите от онези епохи преди Христа, Рамзес Велики е бил изключително полигамен, като през живота си е взел над 150 съпруги.

Любимата му съпруга, Нерфертари, му ражда няколко деца, сред които е и първият му син Амун-хер-хепсеф („Амун е от дясната му страна“). Нерфертари умира 13 години след началото на управлението на Рамзес. Тя е погребана в Долината на цариците в Луксор.

Втората му любима жена, Исинофре, му ражда няколко деца, включително сина, който в крайна сметка го наследява на трона – Мернептах. Исинофре имала огромно влияние в северната част на царството.

Сред другите деца на Рамесис II са дъщерята Бинтанат (името ѝ се превежда като „Дъщеря на богинята Анат“), Исинофрет и принц Хаемвий. Последният става жрец на Мемфис и е общопризнат за първия египтолог в историята. Хаемвайз владеел йероглифите и древността. Той проектира и Серапеума – катакомбата за свещените бикове на Апис в Саккара.

Други интересни факти за Рамзес II

• Някои от изображенията на Рамзес II са толкова нелепи, че в едно от тях се твърди, че той се е сражавал сам (без армията си) срещу бунтовниците в Нубия. За човек, смятан от древните египтяни за цар-бог, постигането на този подвиг не би се смятало за невъзможно.
• През 70-те години на ХХ век египетските власти се съгласяват да изпратят мумията на Рамзес във Франция в опит да предотвратят влошаването на състоянието ѝ. При пристигането ѝ на летище Париж-Ле Бурже френските военни ѝ отдават всички почести, които заслужава, почти като начина, по който се посрещат чуждестранните държавни глави. Мумията е отнесена в лабораторията на Musée de l’Homme за реставрационни работи, преди да бъде върната в Египет през 1977 г. Според съдебните експерти, анализирали мумията, когато тя е била във Франция, Рамес е бил с рижа коса. Резултатите показват, че най-вероятно е произхождал от семейство с преобладаващо червена коса.
• Ако изследванията във Франция са верни, по време на управлението си Рамес II вероятно е бил свързан с египетския бог Сет/Сет (бог на хаоса и разрушението). Древните египтяни свързвали кралските особи, които имали червена коса, със Сет. Нещо повече, името на баща му, Сети, се превежда като „последовател на Сет“.
• В резултат на артрита в по-късните си години той може да е ходил с прегърбен гръб.
• В попкултурата мнозина залагат на Рамес II като на този, който най-вероятно е фараонът на Изхода. В книгата Изход се смята, че пророкът Мойсей се е сражавал с египетски фараон, преди да успее да освободи израилтяните от вековното робство в Египетската земя. И до днес няма доказателства, които да потвърждават подобни твърдения, че фараонът от Книга Изход всъщност е бил Рамес II.
• За да скрепи древния египетско-хетски мирен договор, Рамесис II се жени за две хетски принцеси. Едната от тях се казвала Мааторнефере.
• В резултат на дълголетието му на трона се смята, че той е празнувал 13 или 14 фестивала на Сед. Фестивалът се провежда за първи път за фараон, който остава на трона в продължение на 30 години. Това само по себе си е огромно постижение, тъй като само няколко египетски фараони са могли да управляват повече от 30 години. Или нездравословният им начин на живот, или убийства прекъсвали управлението им. Според традицията фараонът получава възможност да празнува фестивала Сед на всеки три години след първия. В случая с Рамзес той имал цели 13 фестивала Сед – отражение на 67-годишното му управление.
• Той надживял много от своите деца и съпруги. В крайна сметка е наследен на трона от тринадесетия си син – принц Мернептах.
• Смята се, че поради екстравагантния си начин на живот и скъпите строителни проекти той оставя царската хазна почти празна.