Тутанкамон: история, постижения и факти

Прочутото момче-цар на Древен Египет Тутанкамон, известно още като Тутанкамон, е фараон от 18-ата династия на Египет. Известен днес като „цар Тут“, Тутанкамон е младо момче на 8/9 години, което наследява трона от баща си, „фараона еретик“ Ахенатен (Ахенатон), през ок. 1333 г. пр. н. е.

Тутанкамон управлявал незабележително в продължение на около 10 години. През целия период на управлението си цар Тут се потапя в нелеката задача да отмени всички религиозни политики на баща си. Заедно с доверените си царски съветници Ай и Хоремхеб Тутанкамон връща Древен Египет към политеистичния му религиозен живот.

Въпреки това за младия цар се оказало много трудно да се отърси от клеймото, свързано с управлението на баща му Ахенатен. При странни обстоятелства животът на Тутанкамон е прекъснат през 1323 г. пр. н. е. Вероятно е бил в края на юношеството си, когато умира.

Раждането на Тутанкамон

Тъй като е широко разпространено мнението, че Тутанкамон наследява трона около 1333 г. пр.н.е., на деветгодишна възраст, можем да кажем, че е роден около 1342 г. пр.н.е. Според археологическите находки той е син на фараона Ахенатен (известен също като Аменхотеп IV). За майката на Тутанкамон, която археолозите обичат да наричат Младата дама, не се знае много. Всъщност и до днес археолозите не знаят името ѝ. Смята се обаче, че майка му и баща му са били братя и сестри. По онова време не е било необичайно фараонът да се ожени (т.е. да стане царица-консорт) за собствената си сестра или майка. Древен Египет просто е изобилствал от вътрешносемейни/семейни бракове.

Египтолозите смятат, че Тутанкамон е роден и израснал в Амарна, административната и религиозна столица на Египет. Амарна, която е построена от нулата от бащата на Тутанкамон, фараона Ахенатен, е посветена единствено на поклонението на Атон, бога на слънцето. Ахенатен е син на фараон Аменхотеп III.

Значение на името му

Поради радикалната реформация на баща му Тутанкамон трябва да е прекарал детството си като монотеист. Археолозите твърдят, че царуването на фараона Ахенатен е най-известно с това, че е единственият момент, в който египтяните са почитали предимно един бог – бога на слънцето Атон.

Горното обяснява защо при раждането си той получава името Тутанкатен. Това име се превежда като „живият образ на Атон“.

Управлението на Тутанкамон

През последните години от управлението на Ахенатен Египет има регент, наречен Сменхкаре. Малко след смъртта на Ахенатен Сменхкаре изпълнява длъжността регент. След смъртта на Сменхкаре 9-годишният Тутанкамон става фараон на Египет.

Както изисквала традицията, Тутанканмун си взел съпруга. Той се оженил за една от дъщерите на Ахенатен – Анкхесенамен (Анкхесенамун).

Поради младата си възраст и относителната си неопитност Тутанкамон вероятно е оставил фактическото управление на Египет в ръцете на по-възрастни и много по-мъдри съветници. Най-известните от тези съветници били Ай и генерал Хоремхеб.

Ай бил великият везир на Тутанкамон. Той имал значителна власт в Египет, като ръководел вътрешните дела на царския двор. От военна гледна точка Тутанкамон поверил на Хоремхеб да контролира външните завоевания на Египет. Заедно Ай и Хоремхеб помогнали да се стигне до големи успехи в Египет.

Тъй като Египет все още се възстановявал от монотеистичните религиозни институции на Ахенатен, не след дълго Тутанкамон изоставил пътищата на баща си. На третата година от живота си младият фараон си сътрудничи с доверените си съветници и възстановява политеистичните религиозни вярвания в Египет.

Основни постижения на цар Тут

Освен заради много известната му гробница, името на Тутанкамон се споменава най-вече заради огромния брой реформи, които той успява да осъществи за краткото си управление. Като се има предвид, че той е бил млад и непълнолетен фараон, следните постижения на цар Тут ще ви изненадат:

Тутанкамон възстановил религиозната институция на Древен Египет, която била разрушена от неговия предшественик, фараона Ахенатен. По време на 10-годишното управление на Тутанкамон са възстановени старите религиозни ритуали, жреците, храмовете и артефактите.

Друго много важно постижение на цар Тут е, че той премества столицата на Египет обратно в Теб. По време на управлението на Ахенатен столицата се премества от Теб в Армара/Ахетатен. Смята се, че при управлението на цар Тут Тебес като нова столица на Египет е постигнато известно подобрение.

Освен това цар Тут издигнал няколко паметника и храма в Карнак в чест на Амун-Ра, бога на слънцето. В град Луксор Тут помогнал да бъдат възстановени или реставрирани религиозни артефакти, които били прекратени по време на управлението на неговия предшественик.

В чест на стария политеистичен египетски пантеон фараонът променя името си от Тутанкатен на Тутанкамон. Буквата „мун“ в името трябвало да символизира новооткритата му преданост към Амон, върховния бог на сътворението и слънцето. Новото му име се превежда като „образът на Амон, бога на живота“. В резултат на тези стъпки Амон (известен още като бога на слънцето Ра) бил възстановен като върховен бог на Древен Египет. В цял Египет са издигнати светилища, храмове и жреци на Амун, както и на други богове и богини, и им е отдадена заслужената почит.

Религиозните декрети на Тутанкамон не се стремели да омаловажат храмовете или капищата на Атон. Фараонът също така не е наказвал поклонниците и жреците на Атон. Бог Атен просто бил добавен към множеството божества в египетския пантеон.

И накрая, Тутанкамон е отчасти отговорен за съживяването на боледуващата египетска икономика след възкачването си на престола. Много археолози твърдят, че древноегипетската икономика се е сривала през цялото управление на Ахенатен. Неговият предшественик арестува жреци и благородници за това, че не са се присъединили към монотеистичната идеология на Ахенатен. В резултат на тези преследвания икономиката се срива значително. От крал Тут и неговите съветници зависи да върнат икономиката в правия път, като отменят „еретичната“ политика на Ахенатен.

Как точно е умрял Тутанкамон?

След като прекарва около десетилетие на трона, цар Тутанкамон умира около 1323 г. пр.н.е. на 19-годишна възраст. В по-късните години от управлението си фараонът страда от няколко болести. Вероятно е да е починал в резултат на инфекция на счупен крак, може би гангрена.

В археологически доклад от 2010 г. се посочва, че Тутанкамон може да е издъхнал от малария. След анализ на останките му в доклада се посочва, че маларията вероятно е най-вероятната причина за смъртта на крал Тут.

Използвайки най-съвременни сканиращи устройства за сканиране на черепа на цар Тут, археолозите откриват дълбока дупка зад черепа. Те изказват предположение, че Тутанкамон може да е бил убит от някой от придворните си. Алтернативно е вероятно той просто да е паднал от колесницата си и да е ударил главата си в остър предмет. Първата теория изглежда по-правдоподобна от втората, смятат изследователите.

Съществува и трета теория. Някои учени смятат, че дупката в черепа на Тут е типичен случай на неправилна мумификация. Древните египтяни не са били най-способните анатоми; затова е вероятно балсаматор, докато е бързал да погребе тялото на царя, по погрешка да е направил дупка в черепа.

Репутацията и наследството на Тутанкамон

Тъй като няма деца, неочакваната смърт на Тутанкамон оставя царството му без естествен наследник. След смъртта му великият му везир, благородният Ай, наследява трона. Малко след управлението на Ай прочутият генерал на цар Тут, Хоремхеб, също станал цар.

Археолозите твърдят, че смъртта на Тутанкамон е била толкова неочаквана, че на следващия фараон не му е останал друг избор, освен да го погребе набързо. Това вероятно обяснява защо в гробницата му имало толкова много съкровища, побрани в една много малка по размери гробница.

Друга теория предполага, че първоначалното свързване на Тутанкамон с еретичните вярвания на баща му (периодът на Амарна) може да е накърнило посмъртно репутацията му. Древните египтяни не са искали нищо друго, освен бързо да премахнат всички спомени и паметници, които по някакъв начин са им напомняли за тези еретични владетели и дни. За съжаление, това опетнено наследство и репутацията на Тутанкамон довели до безцеремонно премахване на името му от много древни антики и паметници.

Гробницата и останките на цар Тутанкамон

Независимо от начина, по който е умрял, гробницата на Тутанкамон (в Долината на царете – KV 62 – Луксор) вече близо век предизвиква недоумение у почитателите на изкуството и археолозите по целия свят.

Открита от британския археолог Хауърд Картър на 26 ноември 1922 г., вътрешната погребална камера на Тутанкамон е оставена непокътната и напълно непокътната в продължение на около 3000 години.

И до днес гробницата и мумифицираните останки на Тутанкамон се смятат от мнозина за едни от най-значимите археологически находки в човешката история. В перспектива на Хауърд Картър и неговите хора са им били необходими цели 10 години, за да каталогизират огромните съкровища и артефакти, намиращи се в гробницата на Тутанкамон.

Съкровища, открити в гробницата на крал Тут

Огромното количество съкровища (над 5000 артефакта), открити в онзи верен ден на 26 ноември 1922 г., превърна Тутанкамон в абсолютна легенда в нашата ера. Без съмнение сега той се радва на по-голяма слава, отколкото по времето, когато е бил фараон, или малко след смъртта си. Ето някои от съкровищата, открити в гробницата на цар Тут:

Погребален ковчег с три гнезда (най-вътрешното е изработено изцяло от злато);
Златна предсмъртна маска, която тежала около 20 килограма;
няколко бижута и амулети;
Светилища, изработени от злато;
саркофаг от гранит;
Шест колесници;
Плащ от леопардова кожа
Мебели, дрехи, оръжия, бастуни и колесници;
30 съда за вино;
46 лъка; и
Четири дъски за игра.

Много археолози смятат, че тези съкровища и артефакти са били поставени в гробницата, за да се уверят, че на крал Тут никога няма да му липсва нищо в задгробния живот. Те са били внимателно подбрани за него, за да може в задгробния живот удобно да попадне в обятията на бог Озирис.

Плащът от леопардова кожа често се свързвал с бог Анубис – богът, който защитавал гробниците и погребалните места. Плащът, както и миниатюрна статуя на Анубис, се поставяли в гробницата, за да отблъскват злите духове и разбойниците.

Интересни факти за крал Тут

• Той управлява по време на Новото царство на Египет. Без да има потомство, Тутанкамон е смятан за дванадесетия монарх от 18-та династия на Египет.
• Историците и археолозите обикновено наричат неизвестната (понастоящем неизвестна) майка на Тутанкамон „Младата дама“. Както нейната гробница, така и тази на фараона Ахенатен са открити в Долината на царете, съответно KV35 и KV55.
• Смята се, че Тутанкамон и съпругата му Анкхесенамун са имали редица мъртвородени деца или спонтанни аборти.
• Тутанкамон не е бил от най-здравите кралски деца. Всъщност, когато расте, той трябва да е бил измъчван от множество болести. Годините на кръвосмешение в кралското семейство трябва да са се отразили на физическите и психическите качества на някои кралски деца. Много от древноегипетските кралски деца се раждали леко деформирани в една или друга форма.
• Археологическите находки разкриват, че Тутанкамон вероятно е бил куц и с увреждания. Знаем това, защото в гробницата му имало няколко бастуна и тояги за ходене. Древните египтяни са били ревностни вярващи в задгробния живот. Затова вероятно са поставили тези бастуни в гробницата му, за да му помагат в задгробния живот.
• Заради необяснимите смъртни случаи на хора, свързани с разкопаването на гробницата на Тут, се ражда „проклятието на фараоните“. Според легендата проклятието на фараона е пряко отговорно за смъртта на десетина души. Мнозина дори вярвали, че египетският бог на чакалите Анубис е този, който раздава наказанията на всички участници в откриването на гробницата на Тут през 1922 г.
• Най-странният смъртен случай, приписван на проклятието на фараоните, настъпва, когато лорд Карнарвън – патронът на разкопките – умира четири месеца след откриването на гробницата. Най-вероятно е починал от ухапване от комар, който се е заразил (вероятно малария). Смъртта му обаче по някакъв начин придала достоверност на йероглифното предупреждение върху гробницата, което гласяло, че „смъртта ще дойде на криле за всеки, който наруши покоя на цар Тутанкамон“. В действителност се оказало, че тези около 12 смъртни случая са просто класически случай на чиста случайност. Или пък са били?
• Най-популярният артефакт от гробницата на крал Тут несъмнено е маската на Тутанкамон. Маската е фантастично произведение на изкуството. И е изработена от чисто злато.
• Първият глобален вид обиколка и изложба на останките и артефактите на Тут се провежда през 1962 г. в Лувъра, Париж. За около десетилетие изложбите и глобалната обиколка (озаглавена „Съкровищата на Тутанкамон“) събират няколко милиона любопитни почитатели на изкуството и на Древен Египет. Втората изложба се провежда между 2005 и 2011 г. Следващата глобална и мащабна изложба е планирана за периода 2019-2022 г.
  През 2008 г. беше потвърдено, че Тут със сигурност е бил син на Ахенатен. Това прави Тут внук на фараона Аменхотеп III.
• След края на епохата Амарна (т.е. смъртта на фараона Ахенатен) и цар Тут, и съпругата му променят имената си. Вместо Тутанкамон и Анкхесенамен, кралските особи приемат съответно Тутанкамон и Анкхесенамун. Това било символичен ход, за да покажат пълната си привързаност към политеизма и върховната власт на бог Амон (Амон).
• След като станал цар, Тутанкамон избрал за свое престолонаследническо/царско име Небхеперур. Също така той бързо поверява управлението на страната на своя велик везир Ай. За военен министър той избира генерал Хоремхеб.
• Като част от своя кралски указ цар Тут премества гробницата на баща си Ахенатен от град Ахетатен. Останките на стария цар били препогребани в Долината на царете.
  Историите за „проклятието на фараоните“ придобиват толкова голям медиен отзвук, че карат някои хора да започнат да вярват в него. Някои от тези истории граничели с абсолютната неистина и въображаемото. Това обаче не попречи на Бенито Мусолини да се предпази от проклятието. Италианският диктатор наредил да се премахне египетска мумия от Палацо Киджи.
• Асоциациите за „проклятието на фараоните“ били толкова нелепи, че смъртта на Хауърд Картър, която настъпила 17 години след откриването на гробницата, била приписана на проклятието на Тутанкамон.