Сократ: Неговите вярвания и философия

Сократ е един от най-великите гръцки философи с голяма разлика. Той е роден през 469 г. пр.н.е. на място, наречено Деме Алпоес, в Атина. През целия си живот този класически гръцки философ се посвещава на намирането на най-идеалния начин за водене на морален живот. Обширните му трудове в областта на етиката и епистемологията формират основите на западната философия. Благодарение на усилията и гениалността на най-известния му ученик Платон, идеите и философията на Сократ продължават да имат значителна сила в нашия свят дори след хиляди години. През 399 г. пр.н.е. Сократ умира, след като е осъден на смърт от атиняните. Той е обвинен в „развращаване“ на младежта и ерес.

Прочетете биографията по-долу, за да научите повече за Сократ, както и за неговите убеждения и философия.

Ранно начало

Липсата на подходящи хроники и автобиографии затруднява историците да дадат точни сведения за детството на Сократ. Това, което се знае обаче, е, че Сократ произхожда от сравнително бедно семейство. Баща му е бил каменоделец, който се е казвал Софрониск. Майката на Сократ била Фенарета – прилежна и трудолюбива акушерка. В резултат на финансовите затруднения на семейството си Сократ не може да получи официално образование. В крайна сметка той помага на баща си в неговата работилница.

Когато Сократ навършва пълнолетие, вероятно служи в армията по време на Пелопонеската война, която се разгаря между Атина и Спарта. В други конкретни исторически сведения се посочва, че Сократ е служил в бронирана пехота (хоплити) по време на военните кампании в Потидея, Делиум и Амфиполис. По онова време всички способни мъже задължително се сражават за Атина по време на войни. Смята се, че той е изпълнявал задълженията си смело и доблестно.

Сократ със сигурност е имал превъзходен интелект. Той обаче не е изглеждал толкова добре. Неговият ученик Платон го описва като всичко друго, но не и като физически красив.

Трябва да отбележим, че историята и разказът за Сократ не са толкова еднозначни. В диалозите на Платон, както и сред разказите на Ксенофонт и Аристотел, се наблюдават известни нива на противоречия.

Как светът е научил за Сократ

Сократ е бил много особен гръцки философ, тъй като никога не е записвал своите мисли. Той просто изказвал мислите си и участвал в интелектуални дискусии със своите последователи. Сократ обикалял улиците на древна Атина и се опитвал да провокира способността за разсъждение на хора от всички слоеве на обществото. Например, той им задавал въпроси; разисквал с атиняните защо имат определени убеждения; и питал как тези техни убеждения определят живота им. Това са били предпочитаните от него методи за изразяване и усъвършенстване на идеите му.

Задачата да напише това, което е мислил и говорил този прекрасен философ, се пада на неговите ученици и последователи. Историците смятат, че ако не са били записите (съчиненията), направени от философи като Платон (428-348 г. пр. Хр.), Ксенофонт (ок. 431 – ок. 354 г. пр. Хр.) и Аристофан (ок. 460 – ок. 380 г. пр. Хр.), светът не би знаел нищо за Сократ. Тези велики философи са описали живота на Сократ, както и неговите идеи.

Например Платон пише обширни диалози (Платонови диалози), в които главен герой в разговора е неговият наставник Сократ. С такива новаторски техники на писане Платон е успял да използва около 36 различни диалога, за да предаде Сократовите мисли и философии на обществеността. Най-забележителните от тези диалози са Критий, на Апология, Симпозиум и Федон (Платонов текст за Сократ).

Най-известните идеи и мисли на Сократ

Не е известно кога точно Сократ започва да мисли задълбочено за живота и морала. Разказите и диалозите на неговите ученици в повечето случаи ни пренасят във времето, когато Сократ е бил сравнително стар човек.

Мислите му обикновено са насочени към стремежа към етика и ценностно ориентиран живот. Той е търсил набор от универсални истини, които биха помогнали на атинското общество да води морално чист живот. Според него физическият свят, в който живеем, е само огледален образ на нещата, които са лъжливи. Истинската истина за него се намира в справедливостта и доброто. Материалните неща като богатство, финансови печалби и власт не са ни давали и не могат да ни дадат истинско щастие. Сократ вярва, че общество, което пренебрегва търсенето на философски конструкции и идеи, е обречено да бъде тъжно и нещастно.

Всички гореизброени идеи прелетяха право през лицата на властимащите и елита в древна Атина. Много от тези елити смятали, че изказванията на Сократ са заплаха за стабилността на Гърция. Да се каже, че идеите на Сократ са били радикални по онова време, би било подценяване.

Дискусиите му за добродетелите и справедливостта бързо се харесват на младежите в древна Атина. Сократ им вдъхнал надежда, вдъхнал им нов начин на мислене и възприемане на света. Някои автори твърдят, че Сократ е развързал оковите, които са висели здраво около младежите по онова време. Той им направил забележка, че приемат нещата на повърхността, без да задават въпроси на хората с власт или на експертите в различни професии. Той призовал всеки атинянин да стане преди всичко философ. Дискусиите му били пълни с въпроси вместо с отговори. Въпросите много допринесоха за освобождаването на мисловния им процес и им дадоха идеи за това как най-добре да живеят морално.

Също така Сократ вярва, че най-добрата форма на философия е тази, която изследва в дълбочина и поставя под въпрос нещата в този свят. За да направи това, той препоръчваше човек да дойде с отворен ум, за да позволи на отговорите да потекат в ума. Той е имал известна поговорка, която гласи: „Знам, че нищо не знам“.

Мисловни школи, съществували преди Сократ

Преди появата на Сократ на сцената преобладаващата мисъл или философско разсъждение се нарича предсократична. Толкова голямо е било влиянието на Сократ върху древногръцката философия.

Философите преди Сократ се занимават с различен подход, който се отказва от използването на митологичен анализ на околната среда. Примери за такива школи са милезийците, Ксенофан, питагорейците, елейците, Хераклит и софистите. Техният фокус на изследване е бил главно върху космологията, математиката и онтологията. При софистите например философите смятали, че съществуват относителни начини за обяснение на константите в околната среда. Според тях physis (природата) остава непроменена, но nomos (закон) е това, което варира. Един от най-големите защитници на софизма е Протагор.

Сократ, заедно с Платон, изказва мнение, че софистите са радикални релативисти („перспективисти“), които използват несправедлив субективизъм във философията.

Подходът на Сократ към философията (Методът на Сократ)

Сократическата философия се различава рязко от своите предшественици, защото търси универсална истина. За разлика от софистите Сократ вярва, че закон (nomos) никога не се променя. Идеалите (ФОРМИ) на справедливостта, красотата, смелостта и честността остават непроменени. Следователно тези истини трябва да бъдат стремеж на всеки един от нас, за да водим морален живот.

Процесът на преследване на тези истини е така нареченият Сократов метод. Сократ използва метода на самоанализа, за да изследва теми от физическия свят. В основата на този интроспективен анализ стои ангажирането първо със себе си, а след това с другите. Често пъти той започвал като прост въпрос, а след това се плъзгал към все повече и повече въпроси. Сократ не се интересуваше толкова от това да измисля отговорите. От друга страна, задаването на въпроси е било това, което му е давало удовлетворение и радост.

Причината, поради която има противоречия в биографията на Сократ

Противоречията в разказите за това в какво е вярвал Сократ произтичат от писанията в диалога на Платон. Разнопосочните разкази за Сократ не дават никаква помощ при приближаването до действителните възгледи на Сократ.

Освен това някои историци и философи твърдят, че Платон е подхвърлил образа на Сократ в диалозите си, за да акцентира върху възгледите му за живота. Те стигат дотам да твърдят, че идеите, за които се твърди, че са на Сократ, може би не са били възгледите на самия Сократ.

Друга аргументирана област на спорове е дали Сократ е приемал заплащане в замяна на наставничеството си или не. Платон Апология и Симпозиум и двамата твърдят, че Сократ не е приемал пари или друго заплащане в натура за своята преподавателска дейност. В резултат на това Сократ е живял в крайна бедност през целия си живот.

Въпреки това Аристофан облаците моли да не се съгласява. Аристофан пише, че Сократ е вземал плащания в замяна на наставничество в софийска школа. Друг ученик на Платон, Ксенофонт, изказва подобни забележки.

Независимо от тези незначителни подробности е очевидно, че Сократ със сигурност е бил реална личност – не плод на въображението на Платон, направен, за да разпространява идеите му. Това е така, защото има много ключови моменти за Сократ, които са били потвърдени от философи като Аристотел и Ксенофонт. Например Аристотел споменава факта, че Сократ напълно вярва, че добродетелта е знание. По същия начин Ксенофонт (в своята Симпозиум) твърди, че Сократ е бил обсебен от обсъждането на философията.

Как умира Сократ

Смъртта на Сократ е описана като много трагична. Тя е преразказвана безброй пъти в продължение на хиляди години. Кончината на Сократ е постепенна. Всичко започва, когато политическият елит на атинското общество се опасява от засиленото влияние на Сократ върху младежта.

Философът просто се превърнал в трън в очите на управляващите елити. Заедно с това Атина е в процес на възстановяване след загубата от Спарта по време на Пелопонеската война. Поражението издига на власт част от елита. Те били наречени Тридесетте тирани. Един от учениците на Сократ, Критий, дори бил част от тази нова управляваща класа.

Управлението на тридесетте тирани не продължило дълго. В Атина избухнала народна революция, тираните били свалени и било установено демократично правителство.

Малко след това новото правителство започнало да притиска всички, които били свързани с Тридесетте тирани. Сократ е сред хората, които са задържани. Атиняните смятали Сократ за човек, който е против демокрацията. Освен това някои от неговите последователи и ученици симпатизирали на каузата на Тридесетте тирани.

Сократ е изправен пред съда за държавна измяна. Точните обвинения, които му били предявени, били:

Типично за Сократ, той не се притеснил от тези обвинения. Вярваше, че разсъжденията и логическите дискусии ще успеят да убедят съдебните заседатели, че е невинен по тези обвинения. Диалозите на Платон го представят като мислещ и много ясно изразяващ се по време на процеса.

За съжаление, съдебните заседатели не искали да имат нищо общо с какъвто и да е Сократов метод за анализ на обвиненията. Кой би могъл да ги вини? Те бяха дълбоко потопени в митологичния подход за справяне с физическия свят.

Сократ загубил процеса и бил осъден на смърт. През 399 г. пр.н.е. екзекуцията е извършена чрез напитка, подправена с отровния хемоглок (Conium maculatum). Това растение е било предпочитано за екзекуция на затворници в Древна Гърция. Докато бил в затвора, Сократ имал възможност да се освободи, но не го направил.

Причини, поради които Сократ е предпочел да не излезе от затвора

В Платоновия Федон, Платон заявява, че неговият скъп приятел и наставник със сигурност е можел да избегне тази своя тъжна съдба, като избяга. Един от приятелите на Сократ, Критон, прави постъпки Сократ да се измъкне от затвора и да излезе на свобода. Критий е бил богат и е имал връзки на високи постове, които лесно е могъл да подкупи, за да осигури бягството на Сократ. Сократ обаче не пожелава да го направи.

Причините, поради които е останал в затвора, могат да бъдат изведени от Федон и Критий както следва:

На първо място, Сократ не е бил от хората, които избягват да се бият. И със сигурност нямаше да го направи дори когато смъртта го гледаше право в лицето. Той вярвал, че добродетелната душа е тази, която е достатъчно смела, за да се изправи пред лицето на преследването. В Федон, Сократ вярва, че философското му обучение през целия живот го е подготвило адекватно за смъртта.

На второ място, Сократ е смятал, че ако избяга, любопитната природа на ума му със сигурност ще го доведе до противоречие с друг авторитет на друго място. Може би Сократ е чувствал, че времето му е изтекло.

Последната причина е свързана с високото чувство на Сократ за „обществен договор“ с държавата. Той е разсъждавал, че неговият процес и наказание не са нещо, което трябва да се порицава. Очевидно е, че наказанието не му е харесвало; въпреки това той се е чувствал длъжен да се подчини на законите и съдебните процеси на града. Освен това, ако беше избягал, онези, които бяха улеснили бягството му, със сигурност щяха да получат подобна на неговата съдба. Ето защо бягството беше твърде тежка цена, която трябваше да плати.

Наследството на Сократ

Приносът на Сократ към философията може да се види изцяло в разказите на хората, на които той е повлиял. Съчиненията на Платон, Ксенофонт и Аристотел рисуват някои много новаторски разсъждения на Сократ. Като цяло тези учения служат за основа на класическата гръцка философия. Тя от своя страна оказва влияние върху света през следващите около 2000 години.

Той е първият морален философ на своето време. Бил е философ, който е използвал разсъждения, а не митове или суеверия, за да тълкува света. Всичко – от религията, политиката, космологията, поезията и математиката – дължи по-голямата част от идеите си на Сократовата философия и методология.

Интересни факти за Сократ

Този материал за Сократ е обобщен със следните интересни факти за Сократ:

• Противно на това, което твърдят Ксенофонт и Аристотел, Платон твърди, че Сократ не е приемал плащания за услугите си
• Сократ се жени за Ксантипа. От този брак се раждат три деца с имената Менексен, Софрониск и Лампрокъл.
• Приписва му се, че е казал: „Неизпитаният живот не си струва да се живее“. В това изказване Сократ приравнява себепознанието и анализа към истинското щастие.
• Той не е бил единствено привърженик на демократичните принципи. Подобно на своя ученик Платон, той призовавал към мъдри и философски настроени водачи.
• Сократ разговарял с всеки, който се интересувал от интелектуален разговор. Вместо да показва на хората колко много знае, той задавал въпроси (Сократовия метод).
• По време на процеса Сократ се защитава яростно. Той шокира съдебните заседатели, като заявява, че държавата по-скоро трябва да му плати за неговата пожизнена отдаденост на Атина.
• 280 гласа „за“ от членовете на журито (срещу 221 „против“) са достатъчни, за да бъде осъден Сократ на смърт.
• Избира да остане в затвора и да изтърпи смъртната си присъда
• Дори на смъртното си легло Сократ изглежда много спокоен и уравновесен. Не е имало никакво колебание от негова страна.
• Сократ бил много нисък и леко грозен мъж (по древногръцките стандарти). Освен това имал изпъкнали очи и нос.
• Не се е увличал толкова много по теологията и митичните идеи. Следователно Сократ не е бил типичният древногръцки религиозен човек.
• Чак до смъртта си Сократ твърдял, че най-достойният начин да се реагира на несправедливостта е да не се допуска повече несправедливост. Тази идея е в основата на теорията за обществения договор, която имаме днес.

Заключение

През последните около 24 века идеите и сферата на влияние на Сократ се разпростират по целия свят. Като баща на класическата гръцка философия той е изобразен в безброй художествени и научни произведения. Този роден в Атина философ безспорно е една от най-великите личности и мислители в цялата човешка история.