Дали сър Артър Конан Дойл е извършил убийство заради историята за Баскервилите?

Сър Артър Конан Дойл е лекар и писател в края на XIX век и началото на XX век. На Шерлок Холмс Историите му са претенция за слава, но The Hound of the Baskervilles може би е най-впечатляващото му произведение. През 2000 г. опитният писател е обвинен, че е откраднал сюжета и героите на „Баскервилската гонка“ от Бъртрам Флетчър Робинсън и след това го е убил, за да го накара да млъкне. Дали зад свръхестествената детективска загадка се крие реална детективска загадка?

Списание The Strand първоначално сериализирани The Hound of the Baskervilles през 1901 г. Свръхестествените детективски истории предизвикват абсолютна сензация по онова време и читателите не могат да се наситят на тези приключения. Несъмнено силният натиск, който публиката оказва върху Конан Дойл, е именно това, което подхранва собствения му устрем. След като Дойл убива Шерлок Холмс, те искат нещо ново, затова той измисля The Hound of the Baskervilles за да ги успокои.

Спорове за първоизточника

Но историята не произлиза само от Дойл. Огромна част от заслугата принадлежи и на друг писател и приятел на Дойл – Бертрам Флетчър Робинсън. По прякор „Бобълс“, Робинсън е геният, който първоначално измисля цялата концепция зад свръхестествената история за адското куче, което – извинете за каламбура – преследва семейство Баскервил от поколения. Всъщност, когато The Strand Magazine публикува разказа, като в него е включено и посвещение на Робинсън, написано от Конан Дойл.

Сър Артър Конан Дойл и Бъртрам Флетчър Робинсън веднъж прекарват четири дни заедно по време на пътуване за голф през 1901 г. През това време Робинсън разказва на Дойл историите за кучета-призраци, които бродят из Дартмур. След това двамата обсъждат съвместното създаване на „истинска страховита книга“. (History Today).

Робинсън е живял в Южен Девън, близо до Дартмур, където е израснал с легендите и приказките за тази земя. Той лично води Конан Дойл на обиколка из кътчетата, които са разпръснати из тресавището. Сър Артър бил вдъхновен от всичко, което видял и чул. Чудесата на тресавището подхранили въображението му, за да създаде хибридна история, която продължава да звучи и до днес. Конан Дойл смесва Шерлок Холмс с приказката за призрачните кучета. Въпреки това публикацията в The Strand а по-късно книгата съдържа само едно име на автора: А. Конан Дойл.

Отрови ли сър Артър Конан Дойл Робинсън?

Роджър Гарик, психолог и писател, изследва връзката между Дойл и Робинсън повече от десетилетие. Според теорията на Гарик Робинсън е направил нещо повече от това просто да води Конан Дойл из гледките на Дартмур. Той смята, че Бертрам Флетчър Робинсън е създал изцяло сюжета и че сър Артър Конан Дойл го е откраднал. Това е обхватът на по-непочтената дейност, в която преди това се е твърдяло, че е участвал Конан Дойл.

Гарик обаче стига още една крачка напред. Той предположил, че страхът от разкриване е накарал Конан Дойл да действа активно и по някакъв начин да успее да убеди съпругата на Робинсън, Гладис, систематично да трови Робинсън с лауданум в продължение на определен период от време. Според теорията на Гарик убийството би се разминало лесно, тъй като се предполага, че Гладис и Конан Дойл са изневерявали.

Ако приемем за момент, че всичко това е вярно, новината за скандал от такъв мащаб би съсипала сър Артър Конан Дойл в професионален и личен план. Гарик смята, че гениалният автор не е виждал друга алтернатива, освен да накара приятеля си да замълчи завинаги.

Кредит на Робинсън

Почитателите на Шерлок отхвърлят тази противоречива идея, но признават, че Робинсън е донякъде невъзпят герой в създаването на разказа. Ако не беше Робинсън, Конан Дойл може би никога нямаше да чуе легендата за един истински човек, Ричард Кабел, за когото се предполага, че е продал душата си на дявола. В крайна сметка стадо гигантски кучета го завлякло в ада. И до днес истинският гроб на Кабел в Бъкфаст се намира в мавзолей, обграден с парапети от ковано желязо, които са поставени, за да попречат на трупа да се движи с кучетата.

Кабел е вдъхновението за героя Хюго Баскервил, но името идва от кочияша на Робинзон, Хари Баскервил, „… който години по-късно в радиоинтервю казва, че двамата мъже са обсъждали ръкопис, написан от Робинзон, наречен „Приключение в Дартмур“ (CNN). По-късно Робинсън признава, че е допринесъл за историята като „помощник-продуцент на сюжета“ на Дойл.

Да се възобнови или не случаят?

Роджър Гарик е категоричен, че Дойл наистина е плагиатствал работата на Робинсън. Всъщност той е успял да намери копие от работата на Робинсън – „Приключение в Дартмур“. Повече от всякога той е сигурен, че приликите между двата романа не са случайни. Много хора по онова време виждат възкресението на Шерлок в „Кучето от Баскервил като майсторски ход. Въпреки това Гарик смята, че успехът на историята е възможен само благодарение на усилията на Робинзон.

Гарик не е единственият глас, който е обмислял тази възможност. Вероятно подтикнат от първоначалните твърдения на Гарик, екип от половин дузина учени веднъж подава молба до Епархията на Ексетър и Министерството на вътрешните работи за разрешение да ексхумират тялото на Бертрам Флетчър Робинсън. Официалната причина за смъртта на Робинсън през 1907 г. е тиф. Екипът, който е подал искането, обаче е убеден, че истинската причина за смъртта му е отровата лауданум.

Бракът на Робинсън имал своя дял от проблеми, най-вече поради факта, че не можели да имат деца. Говори се, че Гладис Робинсън е търсила утеха, с която Конан Дойл е бил твърде щастлив да й услужи. Гарик твърди, че Гладис е дала лауданум на съпруга си, може би без дори да осъзнава какво прави. Изследванията му стигат до вниманието на поне един старши детектив в Скотланд Ярд, който обещава да проучи нещата и евентуално да започне разследване.

В подкрепа на Конан Дойл

Един от членовете на Обществото на Шерлок Холмс, Хедър Оуен, направо отхвърля тези твърдения. Тя настоява, че това е напълно извън характера на Конан Дойл и е просто пресилено. От друга страна, Конан Дойл е имал афера с Джийн Леки, която по-късно става втората съпруга на Дойл. Твърдят, че връзката е била платонична от уважение към първата съпруга на Дойл. След като се оженили, те останали такива до края на живота си. Освен това Оуенс заявява, че Конан Дойл е искал на Робинсън да бъдат присъдени повече заслуги. Изглежда, че издателят може да е отказал, тъй като Конан Дойл е името, което стои зад детектива.

Също така според Ричард Кавендиш от History Today Конан Дойл се свързва с редактора си на The Strand Magazine и му казва, че иска Флетчър Робинсън да стане съавтор на публикациите:

[blockquote align=”none” author=”Conan Doyle”]Мога да отговоря за това, че преждата е изцяло моя, в моя собствен стил, без разводняване, тъй като вашите читатели харесват това. Но той ми даде основната идея и местния колорит и затова смятам, че името му трябва да се появи.[/blockquote]

Робинсън се радва на високата оценка на Дойл

Изглежда, че Робинсън не е изпитвал неприязън към The Hound of the Baskervilles. Според някои източници той дори получава авторски хонорари в началото. Според собствените му изявления той продължава да се отнася положително към сър Артър Конан Дойл до собствената си смърт през 1907 г. Също така, след като първата му съпруга умира през 1906 г., Дойл се жени за втората си съпруга през 1907 г. Афера със съпругата на Робинсън изглежда малко вероятна. Това все пак елиминира всякакъв мотив за убийство. Възможно ли е първоначално двамата мъже да са имали съвместен проект, който не е успял да остане съвместен, когато издателят на Дойл е отказал да посочи съавтор?

В крайна сметка може би няма загадка за убийство и Конан Дойл е бил почтеният човек, за когото е известен.

Все пак много хора се чудят кой наистина е написал The Hound of the Baskervilles. Това е елементарно, драги ми читателю. Както самият Шерлок Холмс често цитира: Когато отстраниш невъзможното, всичко, което остава, колкото и да е невероятно, трябва да е истина.

Източници :
BBC
Daily Telegraph
The Independent