Три основни периода на Древен Египет

В продължение на хилядолетия културата, системите от вярвания и архитектурата на Древен Египет са интригували хората по целия свят. Древен Египет е имал едни от най-могъщите и напреднали градове и цивилизации на земята. Тези постижения и напредък са се появили за период от около 3000 години. Ето защо историците обичат да поставят историята на Древен Египет в три основни периода или три основни царства – Старо, Средно и Ново.

Важните въпроси, които хората често си задават, са: Как и къде започва всичко за древните египтяни? Освен това, кога е настъпил краят на Древен Египет? Статията по-долу дава отговор на тези и още много други въпроси, като представя най-интересните факти за трите основни периода в Древен Египет:

Историците обикновено разделят Древен Египет на три основни периода. Тези периоди са: Старото царство (ок. 2686 – ок. 2134 г. пр. Хр.); Средното царство (ок. 2040 – ок. 1640 г. пр. Хр.); и Новото царство (ок. 1552 – ок. 1070 г. пр. Хр.). Периодът преди Старото царство често е наричан Преддинастична и Ранна династична епоха на Египет. В този дух периодът след Новото царство често се нарича Късен период и Гръцка и Римска епоха.

А между тези периоди се намират периодите, които историците и египтолозите обичат да наричат Междинни периоди или Междинни царства. Тези промеждутъци често са били съпътствани от поредица от нестабилност, икономически и социални неуредици и общ упадък на Египет. Те са били повече или по-малко като тъмните векове на древен Египет.

През трите основни периода в египетската история има общо около 30 големи династии. Това, което се случвало, било, че една династия поддържала силна власт в царството в продължение на значителен брой години. След това, когато всичко се изчерпвало, в резултат на държавен преврат или липса на наследник, на нейно място идвала нова династия. Всяка династия идвала с малко по-различен набор от административни принципи, изкуство и литература; системата от вярвания обаче оставала до голяма степен непроменена.

Преддинастичен/предисторически период на Древен Египет (преди 3100 г. пр. Хр.)

Най-ранните династии в Египет започват да съществуват по Нил около 5000 г. пр. Древен Египет по това време не е обединен. Той имал две отделни царства – Горен Египет и Долен Египет. В региона имало значително количество растителност и огромна популация от водоплаващи птици. Заселниците по Нил са се занимавали с лов, земеделие и други форми на животновъдство. Те също така са умеели да изработват керамични съдове, за което свидетелстват много археологически находки.

Най-напредналите и най-големи заселници на Нил през преддинастичния период със сигурност е трябвало да бъде бадарската култура. Бадарите се намирали в Горен Египет. По подобен начин култури като накадската, амратската, герзейската и семайската са се занимавали с дребна търговия със заселници в днешна Етиопия.

След около 1000 години накадците се превръщат в доминираща култура. Те имали силни лидери, които ефективно контролирали земеделските дейности. Първата им столица била Некен. Оттам те управлявали делата в долината на Нил. След известно време накадите в Долен Египет преместват столицата от Нехен в Абидос.

Накадите са един от първите народи, които използват писмени символи. Твърди се, че тези символи са залегнали в основата на египетските йероглифи. Освен това се увеличава обемът на търговията с околните общности, като нубийците и градовете в Близкия изток.

Ранен династичен период (ок. 3100 – ок. 2686 г. пр. Хр.)

Еволюцията на културата Накада въвежда Ранния династичен период, който продължава около четири века. През тази епоха е живял един от най-великите владетели на Древен Египет, наречен Менес (Мени). Според Мането (историк и жрец от III в. пр.н.е.) Мени е този, който обединява Горен и Долен Египет. Смята се, че това обединение е станало около 3100 г. пр. н. е.

Не се заблуждавайте, обединението не е станало за една година или десетилетие; за него са били необходими няколко десетки години. В друг разказ за това обединение се посочва, че Менес не е бил реална личност, а вместо това инициатор на процеса на обединение е бил цар Нармер.

Независимо от различията в имената, това, което знаем, е, че владетелят на обединения Древен Египет създава солидна властова база в Долен Египет, по-точно в Мемфис. От тази административна столица следващите владетели през Раннодинастическата епоха и Старото царство управляват изключително плодородните земи, търговските пътища и строителството на храмове.

1. Период на Старото царство (ок. 2686 – ок. 2134 г. пр. Хр.)

Фараоните/владетелите от ранния династичен период не разполагат с много силен, централен команден възел. Това обаче се променя по време на Старото царство. Владетелите от Старото царство създават централизирана управленска структура, често в определена столица. Оттам техните указания се изпълнявали от везири, писари, жреци и градски служители в цял Египет. Известни дотогава като царе, египетските владетели от Старото царство насърчавали изследванията и развитието в областта на изкуствата, науката, математиката и занаятите.

Независимо от спорадичните сблъсъци между благородници и царе, Старото царство процъфтява и постига значителен технологичен напредък. Селскостопанската продукция също се увеличавала от година на година. Това позволило на кралете да събират данъци, с които да финансират редица проекти в цялото кралство. Везирите се грижели за правилното напояване на земеделските земи. Те отделяли достатъчно средства, за да поддържат хармонията между хората чрез религията. Правосъдната система също била доста разумна.

През този период са построени повечето от най-известните египетски пирамиди, които виждаме днес. Царете на Египет през Старото царство имали неограничен достъп до широк набор от ресурси. В резултат на това те са успели да построят абсолютно величествени и внушителни структури в царството.

Въпреки това Старото царство се срива отчасти поради прекалено централизираната си административна структура. Образованите книжовници, жреци и чиновници започнали да се борят помежду си. Икономиката била в хаос поради прекалено амбициозните строителни проекти. Бюрократичните процедури започнали да се отразяват на почти всеки аспект на египетското общество. Скоро бюрократите и областните управители (nomarchs) престанаха да приемат инструкции от кралете. Египтяните били въведени в това, което историците обичат да наричат Първи междинен период.

Първи междинен период (Първи тъмни векове в Древен Египет)

В допълнение към различните враждуващи фракции в Старото царство, древните египтяни трябвало да се справят с много продължителни периоди на суша през втората половина на 22 век пр.н.е. Имало е постоянен недостиг на храна, глад и граждански вълнения. Цялото царство било тласнато дълбоко в един век и половина на пълен хаос и беззаконие. Историците смятат, че Първият междинен период е продължил от около 2130 г. пр. н. е. до около 2000 г. пр. н. е.

Размириците създали вакуум във властта, от който се възползвали местните лидери или военачалници. Някои от тях се обединяват, за да създадат силни властови бази. Те работеха за създаване на обитаеми и проспериращи места за своите общности. С течение на времето икономическото им положение се подобряваше.

Едно конкретно племе, което се отличавало много добре през Първия междинен период, било Хераклеопол от Долен Египет. В горната част на Египет базираната в Теб фамилия Интеф също се издигнала и напълно контролирала Горния Египет.

Възходът на тези две племена ги довел до конфронтация помежду им. В крайна сметка племето от Хераклеопол излиза победител. След това водачът на Хераклеопол, Небепетре Ментухотеп II, обединява двата региона. Небепетре и неговите потомци дават началото на нов период, наречен Средно царство.

2. Период на Средното царство

Цялата вреда и хаос, които сполетели древните египтяни през Първия междинен период, били отстранени от фараоните на Средното царство. Културата и изкуствата отново процъфтяват. Древен Египет отново процъфтява и се управлява стабилно от владетели като Ментухотеп II и Аменемхат I.

Ментухотеп II и неговият двор се намират в Теб, столицата на царството. Въпреки това 12-ата династия на Египет, при Аменемхат I, премества столицата от Теб в Итхтауи, Фаюм. Аменемхат е допринесъл за възвръщането на загубените земи в Нубия. Заедно с тези територии се появяват и огромни количества полезни изкопаеми.

Тези условия помогнали да се постави началото на ренесансов период, продължил от 2040 г. пр. н. е. до 1640 г. пр. н. е. Краят на Средното царство настъпва в ръцете на ханаанските заселници по време на управлението на Аменемхат III. Историята разказва, че Аменемхат III предоставил на ханаанците от Близкия изток парцели земя, на които да се заселят. Първоначално ханаанците служат като работници в минните и строителните райони на Египет. Въпреки това те въстанали срещу египетските си господари и поели управлението на царството. Тези ханаанци станали известни като хиксоси.

Управлението на хиксосите и вторият междинен период

Фараоните и владетелите от Средното царство навлизат в летаргичен период и се борят да запазят властта си, докато хиксосите, заселници от Близкия изток, живеещи в Делтата, са в стремителен възход. Заселниците хиксоси се разполагат стратегически в ключови сектори на царството. В крайна сметка хиксосите заменили фараоните на Средното царство. Под властта на хиксосите Аварис става новата столица на Древен Египет.

Тъй като те са били считани чужди нашественици, хиксосите се стараят да не предизвикват недоволството на египтяните, като им налагат чужди вярвания и култура.

Освен това хиксосите запознават египтяните с някои страхотни технологии и военни техники. Композитният лък и колесницата, теглена от кон, са само някои от нещата, които древните египтяни са ползвали от хиксосите.

След около един век хиксоско управление владетелите на Тебес натрупали достатъчно ресурси и хора, за да се изправят срещу хиксосите. Битката продължила няколко десетилетия, преди няколко поколения тебски владетели да успеят да прогонят хиксосите напълно от Египет.

Ахмосе I използва победата над хиксосите, за да изгради много силна египетска армия. Той предприема и няколко военни кампании в околните региони и разширява територията на Египет в Близкия изток.

Вторият междинен период и управлението на хиксосите се оказват много полезни, особено във военно отношение, за Египет. По време на тяхното управление на египтяните са предадени много военни технологии. И напредъкът, който Ахмосе I имал, отчасти се дължал на това.

Фараоните от Новото царство са много по-организирани от своите предшественици. Те се отличават с отлични постижения в почти всеки аспект на управлението. Управлението им продължило около пет века – от около 1552 г. пр. н. е. до 1010 г. пр. н. е. Някои от най-известните владетели на Новото царство били Тутмос I, Хатшепсут, Тутмос III, Тутанкамон, Сети I и Рамес II.

Именно през този период египетските владетели получават титлата Фараон. Тази титла означава „голям дом“. И в цял древен Египет хората са виждали фараоните като богове в човешки облик. Те ги почитали и имали няколко култови места и церемонии, за да почитат своите фараони.

Смелата владетелка на Новото царство в лицето на Хатшепсут осъществила няколко строителни проекта в цял Египет. Търговията по време на нейното управление също се разраства. В резултат на всичко това Египет бързо се разраства както в икономическо отношение, така и по размер. По същия начин фараоните Тутмос I, Аменхотеп III и Рамес II (Рамес Велики) и построили множество красиви и гаргантюански статуи, храмове и обелиски.

Новото царство също имало непопулярен фараон на име Ахенатен (или фараон Аменхотеп IV). Един от първите му радикални ходове е да въведе в Египет непозната и неприятна монотеистична вяра. Той принуждава Египет да приеме бога на слънцето Атон за нов върховен бог. Според някои древни историци е възможно Ахенатен да е обявил за престъпление почитането на други египетски богове или богини, различни от бога на слънцето Атен. След смъртта на фараона египтяните се връщат към старите си богове и културни вярвания.

Славният напредък и постиженията, постигнати през епохата на Новото царство, превръщат Египет в привлекателна цел за чужди нашествия, особено от страна на асирийците. Администрацията на царството също е белязана от корупция. С течение на времето Новото царство е потопено в граждански вълнения. Това поставя началото на Трети междинен период.

Трети междинен период (1070 – 650 г. пр. Хр.)

Този период започва приблизително по времето, когато Рамзес XI умира през 1070 г. пр.н.е. Докато върховните жреци на Тебес контролират Юга (Горен Египет), смендите на Север отговарят за Долен Египет. Либийците били третата група властимащи; те поели контрола над района на делтата около Нил.

Всички тези три страни се впуснали в кървава война, за да си осигурят пълен контрол над Египет. Асирийците също са били постоянна заплаха за египтяните. В крайна сметка асирийците прочистват кушитите от Египет. Те успешно изтръгват контрола над Египет от владетелите на Тебес и Мемфис.

Късен период в Древен Египет

Вместо владетелите на Тебес и Мемфис, асирийците използват пълномощни семейства и кланове в Египет, за да управляват делата на царството. Тези кланове образуват 26-та династия. Историците ги наричат царете на Саите. Столицата на Египет по време на управлението на царете Саити е Саис.

Около три десетилетия по-късно обаче един саитски цар на име Псамтик I се обръща за помощ към Гърция, за да се отърве от асирийците в Египет. Това поставя началото на гръцкото присъствие в Египет. Дори им било предложено място, където да се заселят.

Около началото на VI в. пр.н.е. персите нападат Египет. Фараон Псаматик III губи короната си от персийския цар Камбиз II в битката при Пелузиум. От Иран персийският цар поддържа много силна власт над Египет. Египет, заедно с Кипър и Финикия, става част от Ахеменидската персийска империя.

В началото на V в. египтяните за кратко възвръщат контрола над своето царство. Но след няколко местни египетски царе персите се завръщат и поставят началото на 31-вата династия през 343 г. пр. н. е. Това обаче не продължава твърде дълго. През 332 г. пр.н.е. Александър Велики нахлува в Египет без съпротива и прогонва персите.

Епохата на Птолемеите (332 – 30 г. пр. Хр.)

Когато македонският завоевател Александър Велики навлиза в Египет, той не среща особена съпротива. Много египтяни се нареждат по улиците, за да му благодарят, че ги е освободил от персите.

Администрацията, която контролирала делата на Египет, станала известна като Македонската династия на Птолемеите. По крайбрежието на Средиземно море била разположена нова столица. Птолемеите го нарекли Александрия.

Птолемеите спомогнали за превръщането на Александрия в търговски и научен център на региона. Те се постарали да не налагат на египтяните своите елинистични вярвания и култура. Обучението и научните изследвания били насърчавани с помощта на средства като великолепната Александрийска библиотека. Търговията и бизнесът нарастват в пъти, тъй като в Александрия е създадена благоприятна бизнес среда. Съществувал е известният Александрийски фар, който помагал на търговските кораби да акостират в пристанището на града.

Всичко това било направено от Птолемеите, за да получат доверието на египтяните. Те дори изразходвали средства за изграждането на нови храмове за поклонение на египетските богове и богини. Казано по-просто, династията на Птолемеите направила всичко, за да се асимилира с египетската култура. Покрай това елинската и египетската култура се сливат.

След известен брой години обаче една много влиятелна египетска фамилия се разбунтувала срещу династията на Птолемеите. След смъртта на Птолемей IV настъпват граждански вълнения.

Разрастващата се Римска империя видяла в това възможност да разшири присъствието си в Египет. Ето защо под претекст, че ще подсигури активите и търговията си в Египет, Рим изпраща армията си в Египет. Годината 30 пр.н.е. бележи началото на управлението на Рим в Египет.

Римският период (332 г. пр. Хр. – 641 г. пр. Хр.)

Римският император Октавиан (император Август) побеждава армиите на Марк Антоний и птолемейската кралица Клеопатра VII в битката при Акциум.

Рим продължил да управлява Египет от 30 г. пр.н.е. до 641 г. пр.н.е. Това станало благодарение на перфектния контрол над царството. Не се позволявало на бунтовете да се разрастват; налагали се данъци и се възприела по-малко централизирана административна структура. В сравнение с гърците римляните били много по-деспотични. Позволено е било да се запазят само няколко египетски културни практики.

През I в. пр. н. е. християнството навлиза в Египет. Император Теодосий забранява езическото поклонение и редица други египетски практики. Това се отразило тежко на египтяните. Постепенно местната египетска култура изчезнала. Стигнало се дори дотам, че само малка част от населението знаело как да чете и пише египетските йероглифи. Намалял и броят на египетските жреци и жрици в храмовете. Рим превръща египетските храмове в църкви.

Модерната епоха и пътят към независимостта

След разпадането на Римската империя през IV в. Египет тръгва по пътя на Източната империя. Контролът на Константинопол над Египет продължава около два века. След това Египет преминава напред-назад между персите Сасаниди (618-629 г. пр. Хр.) и Рим.

Накрая, през 639 г., мюсюлманската армия на Рашидун слага край на вековното управление на Рим в Египет. Редица арабски сили и градове продължават да управляват Египет в продължение на няколко века, докато не е основана съвременната столица Кайро. След това през 1882 г. Британската империя поставя Египет под свой контрол и остава там до 1952 г., когато Египет обявява независимост.