Котелът от Гундеструп – от Балканите до Дания

Преди около 2000 години някой в Ревемозе близо до Гундеструп, Дания, внимателно погребва купчина сребърни плочи, прибрани в полукръгла сребърна купа. Всеки от панелите разкриваше изящни сцени от келтската митология и религия, състоящи се от животни, герои и богове, и представляваше превъзходен пример за висококачествена металопластика. На 28 май 1891 г. събирач на торф, който работел в блатата, открил сребърните пана. Археолозите изследват парчетата и разбират, че когато са напълно сглобени с купата, те образуват голям съд. Това историческо и мистериозно съкровище е котелът на Гундеструп.

Софус Мюлер, датски археолог, сглобява котела след откриването му. Пет от панелите са по-големи правоъгълници, а седем са по-малки и по-квадратни. Първоначално е имало осем по-малки панела, но един от тях липсва след откриването. Голямата полусферична купа е основата на котела. Седемте панела на котела оформят външната страна на съда, докато петте по-големи панела са насочени навътре. Отделни сребърни ръбове свързват частите заедно. Мюлер изпраща метала за анализ и резултатите показват 97% сребро и 3% злато. Напълно сглобеният котел на Гундеструп е с диаметър 27 инча и височина 16-1/2 инча. Тежи близо 20 килограма.

В продължение на много години учените са смятали, че съдът произхожда от келтска Галия, но след по-нататъшно проучване са променили мнението си. Изглежда, че впечатляващият съд все пак не е само келтски, а е смесица от различни култури.

Бързи факти
Котелът Гундеструп
• Открит през 1891 г. в Rævemose, Aars, близо до Gundestrup в Дания.
Възрастта не е сигурна, но се оценява на 150 г. пр. н. е. - 1 г. пр. н. е.
Вероятно изкован някъде на Балканите с тракийска металообработка.
• Състои се от 12 вътрешни и външни панела, основа за купа, метални джанти.
 Металът е 97% сребро, 3% злато.
• Келтската иконография включва: келтски бог Кернунос, сцена на лов на бикове и прераждащи се воини.
• Вероятно е служил като религиозен или церемониален предмет.

Къде е направен котелът Гундеструп?

Историята на котела от Гундеструп датира от периода между 150 г. пр.н.е. и раждането на Христос. Днес повечето експерти смятат, че келтският казан е изкован на Балканите с тракийска металообработка. Но очевидно някой, който вероятно е бил от келтски произход и добре запознат с келтската религия, е положил много грижи, за да гарантира, че върху съда са изобразени много значими религиозни икони.

Келтската експанзия на Изток

Проследявайки движението на келтите, може би ще успеем да извлечем известна информация за потенциалната история на котлето от Гундеструп. Търговията и миграциите са се осъществявали на огромни разстояния между Изтока и Запада много преди създаването на котела. По време на „голямото келтско преселение“ през 279 г. пр.н.е. келтите от запад нахлуват на Балканите, които включват Тракия (България и части от Турция и Гърция). Оттам те се придвижват в Анадола (Турция). Установяват се в Горна Анатолия, която местните жители наричат Галатия. Тези келти станали известни като галати (гали). Келтското присъствие в Галатия било дълготрайно и тъй като галатите били умели воини, много регионални сили наели келти да водят битки в района на Тракия и в Западна Мала Азия.

Римската република се превръща в Римска империя през 27 г. пр. н. е. и империята се разраства. През 64 г. пр. н. е. Галатия става римска държава. Впоследствие римляните присъждат титлата „цар на галатяните“ на келтския водач Дейотариус. Името Дейотариус означава „божествен бик“ и значението на това е обяснено по-късно. Районът около Балканите е бил много мултиетнически и по това време траките и скитите (Северното и Източното Черноморие) са имали едни от най-добрите метални изделия.

Така котелът може да е бил поръчан от келт, който по някое време е живял или се е сражавал в района на Балканите/Анатолия. Как съдът е стигнал до Гундеструп, Дания, е загадка.

Важни символи върху котела

Централният бик на купата

Без съмнение най-интересният аспект на котела от Гундеструп са многобройните изображения, които украсяват повърхността му. В него има символи на плодородието и разрушението, на живота и смъртта, както и на красотата. Най-значимият от тях е подобното на медальон изображение на лов на бик. Това металургично произведение на изкуството представлява основната плоча на котела. Освен това експертите смятат, че някога към главата на бика са били прикрепени златни рога. Мотивът на бика е придружен и от три кучета. Едно от кучетата изглежда е ранено или убито; то е свито в задната част на бика и изглежда по-слабо забележимо. За разлика от тях другите две кучета изглежда ловуват бика. Над бика жена-воин скача във въздуха с вдигнат меч, готова да удари мощния звяр.

Още от древността бикът имал много силна магическа символика за келтите. Той представлявал власт, сила и мъжественост. Жертвоприношенията на бикове са били често срещани и има една ранна ирландска история, Táin Bó Cúailnge или Набегът на говедата на Кули, в която участват два свръхестествени бика. Златните рога на бика в котела също били от значение.

[blockquote align=”none” author=”Miranda Green”]Рогата на бика са били изключително силен символ, възприет от антропоморфните божества, като рогата на самото животно са привличали почит от дълбока древност.[/blockquote]

Сега във връзка с келтския цар на Галатия, отбелязан по-горе. Името му – Дейотар или „божествен бик“ – отразява дълбокото уважение и може би почит, която народът му изпитвал към него.

Воините и потопяемият котел

На друга плоча два реда воини на коне са облечени в дрехи, които не са от келтски произход. Кръглите дискове върху ремъците на конете са с източноевропейски произход. На същата плоча обаче в долната дясна част са изобразени мъже, свирещи на карник (музикални инструменти), които със сигурност са с келтски произход. Изглежда, че гигантска фигура потапя един от войниците в нещо, за което експертите предполагат, че е котел за прераждане. Това подкрепя вярването, че когато човек умре, той може да се прероди в задгробния живот. Някои учени свързват това и с Дагда, велик крал от магическото племе на митологичните богове Tuatha Dé Danann. Дагда притежавал могъщо божествено котле, в което никога не пресъхвала храната, то винаги засищало своя ползвател, лекувало болните и дори можело да върне мъртвите към живот.

Келтският бог Чернунос

Именно изображението на Цернунос в котела категорично доказва значението на келтския бог. Често наричан „Рогатият бог“, Цернунос е изобразен на една от вътрешните плочи на котела. Той седи царствено в седнало положение и е заобиколен от множество животни, като елен, кучета, говеда и дори делфин с човешки ездач. Общото впечатление е, че Чернунос изпълнява ролята на надзирател.

Археолозите отдавна знаят, че Цернунос е важна част от келтския пантеон от богове. Съществуват обаче доказателства, които сочат, че Чернунос, подобно на Зевс, Юпитер и Один, е бил доминиращата фигура на бог при келтите. Негова съпруга е била богинята Зелена дама. Заедно те властвали над всичко – от лова до засаждането на растения.

Това, което се появява отново и отново в множеството дизайни, са ловни сцени, богове и жени-воини, които биха могли да представляват богини. Този тип иконография не е уникален за келтите.

Подобно изкуство в други култури

Археолозите са забелязали много прилики между древното анадолско изкуство и изображенията, които украсяват котела, намерен в Гундеструп. Основното сред тях са сцени, които изглежда разказват митологична история. Подобни барелефи и гравюри археолозите откриват върху 36 скални гробници в древна Ликия. В тези гробници, които датират от IV в. пр. н. е., присъстват изображения на погребални угощения, банкети, ловни и бойни сцени.

Сребърна тракийска чиния от друга могила, намерена в Стара Загора, България, също показва невероятни прилики с котлето от Гундеструп. Металопластиката, грифоните, райетата по облеклото на човек, за когото се смята, че е Херкулес, и позите на фантастичните животни отразяват тези на котела.

Освен това експертите са единодушни, че западноевропейските келти все още не са притежавали занаятчийски умения, за да изработят такова сложно изделие.

Магията на сребърния котел

Възможно ли е котелът да е служил за някакъв магически ритуал или религиозно тържество? Келтите, подобно на други древни народи, са свързвали ежедневието си със своите богове, природата и магията. Учените откриват вещество във вътрешността на котела. След химически анализ се оказало, че това е пчелен восък (Nielsen et al.: 5). В древността хората често използвали восъка като хидроизолационно средство. Това може да означава, че в котела е била поставена някаква течност. Каква е била тази течност, е чиста спекулация.

Освен това археологическите открития и усилията на изследователи като сър Джеймс Фрейзър са установили практикуването на магически ритуали от келтите. Известният антрополог изследва тази идея в своя фундаментален труд, „Златната клонка. В книгата Фрейзър пише: „Религията се състои от два елемента – теоретичен и практически, а именно вяра в сили, по-висши от човека, и опит да ги умилостивим или да им угодим.“

Възможно е котелът от Гундеструп да е пример и за двете. Присъствието на фигурата на Cernunnos и иконографията на богинята потвърждават значението на религията за келтите. Те са вярвали в йерархични фигури, които са играли роля в живота на човечеството.

Теории за котела в блатото

Да успокоим боговете

Дали някой е направил сребърния котел като умилостивяване или жертвоприношение на боговете и богините на келтите? Възможно е. По време на келтската желязна епоха и приблизително през първите два века от н. е. келтите често принасяли в жертва стоки, храни, животни и дори хора в блатата. Някои древни жители на Дания вярвали, че в блатата живеят богове. Това било така, защото естествените торфища осигурявали много благословии, които били от решаващо значение за оцеляването им. Торфът осигурявал гориво за огньовете, с които се отоплявали къщите им. Производителите на ленени тъкани накисвали лена и хмела в блатна вода за процеса на изсушаване. Освен това от блатата се е събирала желязна руда за топене на желязо. В резултат на многобройните си ресурси блатата предизвикват голяма почит и признателност.

Колекционерите на торф са открили около 400 торфени находища в Дания с предмети, заровени в дупки, които хората са изкопали в торфа. Много глинени съдове са съдържали храна, а наблизо в блатото често лежат кости на животни, а понякога и на хора. Открити са дори дървени плугове, кораби, много колела и части от каруци. Възможно е хората да са искали да върнат на боговете на блатата толкова, колкото блатата са осигурявали за тях.

Да осигуриш живота си след смъртта

Древните хора в Дания са вярвали, че след смъртта си трябва да предприемат дълго пътуване, за да стигнат до задгробния си живот. Обикновено те кремирали мъртвите си на погребална клада. След погребението поставяли пепелта в урна и я погребвали – често заедно с някои вещи и храна за пътуването към задгробния живот. Следователно стоките в блатата може да са били както жертвоприношения, така и предмети, които са придружавали мъртвите по време на пътуването им. Може би след смъртта на собственика на котлето от Гундеструп магическото сребърно парче е отишло в блатото, за да отиде в отвъдния живот.

В крайна сметка може би никога няма да разберем какво точно е било предназначението на котела Гундеструп. Може би никога няма да разберем защо някой внимателно го е заровил в торфеното блато. Със сигурност е имал достатъчно значение за някого, за да го пренесе или да накара някой да го пренесе в Дания от много далечно място, вероятно от Балканите. Може би е значело достатъчно и за този човек, за да го вземе със себе си в гроба и в отвъдното.

Препратки:
Университет на Северна Каролина (Архивирано)
Национален музей на Дания
„Свещеното блато“ Преведено от Google.