Хронология и интересни факти за експедицията на Люис и Кларк

Какво прави експедицията на Люис и Кларк в началото на 19^ти век е, че позволява на Съединените щати да очертаят цялата територия на Луизиана. В допълнение към многобройните политически и военни ползи, тя хвърли светлина върху огромните ресурси, които тази територия притежаваше.

Следват 15 много интересни факта за експедицията на Луис и Кларк. Но първо, ето един бърз преглед на хронологията на основните събития по време на експедицията на Люис и Кларк.

Хронология и основни събития

31 август 1803 г.: Киловата лодка, която изследователите използват през първата година, е построена в Питсбърг, Пенсилвания.

Октомври 1803 г.: При водопадите на Охайо хората на Люис се срещат с хората на Кларк. Екипът на експедицията продължава от Сейнт Чарлз до днешни места като Канзас Сити, Мисури, и Омаха, Небраска.

Август 20, 1804 г.: Екипът на експедицията губи сержант Чарлз Флойд поради остър апендицит. Към края на август екипът е пристигнал на ръба на Големите равнини – място, богато на елени, лосове и бизони.

Зимата на 1804/05 г.: Екипът построява форт Мандан, разположен близо до Уошбърн, Северна Дакота.

14 май 1804 г.: Екипът от изследователи на Кларк тръгва около залез слънце. Те си проправят път от лагера Дюбоа и се отправят нагоре по река Мисури с лодка с кил. Около седмица след началото на пътуването им, в Сейнт Чарлз, Мисури, ги посреща съводещият експедицията Мериуедър Люис.

1805: Люис и Кларк се запознават с Тусен Шарбоно и неговата шошонска съпруга Сакагавея. Шарбоно е френско-канадски ловец и трапер на кожи. Той и съпругата му служат като преводачи на експедицията при общуването с местните жители. Благодарение на помощта на двойката експедицията успява да избегне смъртоносна конфронтация с народа мандан. От река Снейк екипът се отправя към водопада Селило.

Ноември 1805 г: Преди да стигне до Тихия океан, екипът преминава през няколко планински вериги, минавайки през райони в днешния Портланд, Орегон. Към втората половина на ноември 1805 г. експедицията на Люис и Кларк успешно пристига до бреговата линия на Тихия океан.

24 ноември 1805 г.: Експедицията премества лагера на южния бряг на река Колумбия. Екипът построява и форт Клатсоп на южния бряг на река Колумбия. Малко след построяването експедицията развява американското знаме над форта.

23 март 1806 г.: Започва пътуването към дома. Експедицията използва канута, за да се изкачи по река Колумбия.

11 април 1806 г.: Кучето на Люис, Моряк, временно е откраднато от туземците. По-късно обаче то е върнато, за да се избегне всякаква разправия с туземците.

3 юли 1806 г.: Люис и няколко от изследователите изследват река Мариас. Хората на Люис се сражават с народа на чернокожите, след като са открити в опит да откраднат оръжията на експедицията. Двама мъже от нацията на чернофитите са убити от хората на капитан Люис, което принуждава Люис и екипажа му да избягат от района.

Септември 23, 1806 г.: Екипът на експедицията на Люис и Кларк се завръща у дома в Сейнт Луис, Мисури.

Основни факти за експедицията на Люис и Кларк

• Смята се, че любопитството на президента на САЩ Томас Джеферсън към непознатите райони на континента се заражда около 1780 г., когато той е посланик във Франция. Много историци също така твърдят, че президентът е бил повлиян от пътуването на капитан Джеймс Кук Пътуване до Тихия океан (Лондон, 1784 г.).
• Подвигът, извършен от експедицията на Люис и Кларк, леко потъва в неизвестност през по-голямата част от 19^ти век. Тя започва да се разраства едва в началото на 20.^нати век. Например през 1904 г. в Сейнт Луис, Мисури, е организирано изложението за покупката на Луизиана. На следващата година в Портланд, Орегон, нацията става свидетел на Изложението по случай 100-годишнината на Луис и Кларк. През 21^ти век, историята на експедицията е запазена жива отчасти благодарение на обширната компилация, направена от Гари Е. Мултън.
• Поради обширната територия, която експедицията обхваща, а също и поради огромните ресурси, които са открити, едва ли има американска експедиция (или изследовател) в най-новата история, която да може да държи свещта на тази, предприета от Уилям Кларк и Мериуедър Луис.
• Междинен доклад на капитан Люис, Статистически преглед на индианските народи, населяващи територията на Луизиана, е представена на тогавашния президент на САЩ Томас Джеферсън през април 1805 г. След това президентът представя доклада на Конгреса.
• Някои индиански племена се оказват доста трудни за изследователите. Въпреки това имало редица индиански народи, които оказали голяма помощ на екипа, включително като осигурили храна и съдействие при ориентирането в непознатия регион.
• Люис и Кларк са първите американци, които пресичат Континенталния разлом в прохода Лемхи. Освен това те държат рекорда, че са първите американци, които се спускат от планините до река Клиъруотър. Те са и първите американци, които виждат Йелоустоун и влизат в Монтана.
• До голяма степен споменът за експедицията на Люис и Кларк се поддържа жив с помощта на валута, пощенски марки, кораби на американския флот, географски места и колеж в чест на техните постижения.
• При вземането на решението за преместване на лагера на южната страна на река Колумбия експедицията разрешава на Сакагауи (Sacajawea) и роба на Кларк Йорк да гласуват. Това вероятно е първият случай, в който на жена и роб е позволено да гласуват в САЩ.

  „Не мога да предвидя никаква материална или друга пречка за нашия напредък и следователно поддържам най-здравословните надежди за пълен успех“

  Вписване в дневника на капитан Люис

• Пиер Крузат, ловец от екипа на Кларк, по погрешка стреля по капитан Люис. Капитанът получава незастрашаващо нараняване в областта на бедрото.
• Американското философско общество спонсорира експедицията. В замяна на това обществото извлича голяма полза от научните данни, събрани от екипа на експедицията. В тези данни са включени над 200 нови растителни и животински вида, които са каталогизирани.
• Смята се, че по време на експедицията екипът е контактувал с над 70 индиански племена (примери са племената нез перс, манданс, шошони и сиукси). Това позволява на командирите Люис и Кларк да предоставят изчерпателен доклад за всичко, свързано с индианските племена – от тяхната култура, военна сила, начин на живот, обичаи и социални кодекси.
• Дрънкалката на гърмящата змия на Люис е това, което е помогнало на Сакагауеа, когато тя е раждала през февруари 1805 г. Детето се казва Жан Бапист Шарбоно. По-късно образованието на детето е спонсорирано от капитан Кларк. Жан започва да живее добре, като пътува и търгува с кожи. Веднъж дори става кмет.
• Обичайните подаръци, които експедицията раздавала на туземците, включвали медали, ленти, игли, огледала, уиски и тютюн. В замяна на това индианците предоставят на Люис и Кларк своята помощ, храна и познания за маршрута и дивата природа.
• Експедицията на Люис и Кларк е невероятно постижение за Съединените щати в смисъл, че спомага в подкрепа на Манифестната съдба и на идеята на Томас Джеферсън Империята на свободата мечти. Този триумф обаче е за сметка на коренните американци в западната част на страната. Навлизайки в земите на коренните жители, Съединените щати неволно са внесли заразни болести в една много девствена култура. Тези болести нанесли необратими щети на населението и поминъка на коренните американци в региона.

• Капитаните Люис и Кларк получават неоценима помощ от една шошонка на име Сакаджоуи. Много историци и учени твърдят, че без помощта на Сакаджоуи съдбата на експедицията е можела да бъде много тежка. Сакаджоуи и нейният съпруг, френско-канадският търговец на кожи, Тусен Шарбоно, оказват огромна подкрепа на експедиционната група.
• Сакаджоуи, която по онова време е в средата на петнадесетте си години и е бременна, придружава експедицията през голяма част от пътуването. Гледката на бременната майка до голяма степен помогнала на потенциалните врагове да не пречат на мисията на експедицията.