Цивилизацията на олмеките: Възход, култура и упадък

Цивилизацията на олмеките е една от най-слабо познатите и най-загадъчните в древния свят. Известна със своите колосални каменни скулптури на глави, тя се появява за първи път в Мексиканския залив близо до днешните градове Табаско и Веракрус през 1600 г. пр. Впоследствие те се превръщат в доминираща земеделска и търговска сила.

Олмеките процъфтяват през следващите 1200 години, като се разпространяват в южно, западно и централно Мексико и днешна Гватемала. В крайна сметка съседните култури ги поглъщат. Въпреки че практически изчезват от историческите сведения, все пак е вероятно културните им традиции да са оцелели в по-късни цивилизации като маите и ацтеките.

Съвременните историци приписват на тази култура нововъведения като първата писмена система в западното полукълбо, календара, математическото понятие за нула и мезоамериканската игра с гумена топка.

Възниква цивилизация

Една от най-големите загадки за цивилизацията на олмеките е как са се наричали. Думата „олмек“ е дума от езика науатл, произхождаща от по-късната цивилизация на ацтеките (1428-1521 г.). Името означава „каучуков народ“ или хора от каучуковите земи. Той се отнася до способността им да отглеждат каучук от латекса на панамското каучуково дърво.

Първоначалният им възход се дължи на земеделието. Районът, в който олмеките за пръв път стават известни, е сравним с Плодородния полумесец в Месопотамия. С други думи, това е регион, в който екологичните фактори се съчетават, за да създадат идеални условия за отглеждане на култури.

В равнинните райони на днешните Табаско и Веракрус, Мексико, климатът е влажен. Валежите са обилни, а почвата е богата. Плодородният район позволява на ранното общество на олмеките да отглеждат царевица и боб в такова изобилие, че това води до селскостопански излишъци. Изобилието от храна позволява на населението да процъфтява.

Вероятно с нарастването на населението земята е ставала все по-ценна. Богатството е създало разслоена класова структура, на върха на която са стояли заможни земевладелци. Вероятно поредица от могъщи владетели са управлявали цивилизацията.

Сан Лоренсо Теночтитлан

Олмеките са били неолитна култура, а селскостопанските излишъци са позволили да се появи и класа от занаятчии. Те са били плодотворни производители на керамика, скулптура, каменни инструменти и фигурки.

Около 1500 г. пр. н. е. олмеките за пръв път се заселват в град Сан Лоренсо Теночтитлан. Той е един от двата големи града на олмеките през цялото им съществуване. Разположен на остров в средата на река Коацакоалкос, те построяват града си върху издигнат хребет, който предпазва посевите от наводнения. Археолозите смятат, че най-голямото население на Сан Лоренсо е било около 1300 души.

По време на ранния формиращ се период (1500-900 г. пр. Хр.) Сан Лоренсо се превръща във важен търговски център, който допълнително обогатява цивилизацията на олмеките. При археологически разкопки са открити няколко предмета, които не са местни за региона. Сред тях са нефрит, обсидиан, серпентинит, базалт и търговски стоки като пера, кожи и миди.

Религия и култура

Понастоящем все още не са открити известни олмекски религиозни сгради. Въпреки това археолозите са открили няколко сгради на олмекски обекти, които вероятно са служили за религиозни цели. В резултат на това те предоставят на археолозите частична представа за религиозните вярвания на олмеките.

Най-вероятно религията на олмеките е вярвала в космоса, състоящ се от три части: Подземния свят, Земята и Небето. Олмеките вероятно са имали класа на шаманите, които са ръководели религиозните ритуали. Археолозите също така предполагат, че олмеките може да са практикували ритуално кръвопускане и човешки жертвоприношения. Блатото в Ел Манати най-вероятно е било олмекско жертвено място, използвано от 1600 до 1200 г. пр. н. е. Там археолозите са открили дарове като дървени скулптури, гумени топки и детски кости.

Археологът Питър Джоралемон идентифицира поне осем различни олмекски божества. Оригиналните имена на тези богове са изгубени във времето, но обикновено се наричат:

• Олмекски дракон
• Птица чудовище
• Рибно чудовище
• Бог с лентовидно око
• Бог на водата
• Бог на царевицата
• Were-jaguar
• Пернатата змия

Последвалите мезоамерикански цивилизации се покланят на различни варианти на тези богове.

Колосални глави

Олмеките са най-известни със своите колосални глави, като досега са открити седемнадесет каменни скулптури. Първоначално те пренасят огромни количества базалт на разстояния до 100 км. Методът им за това обаче засега е неизвестен. След това скулпторите издълбават колосалните глави от един-единствен камък, който може да бъде висок до три метра.

Огромните каменни глави често имат сходни черти, като месести и частично отворени устни, тежки клепачи и изпъкнали брадички. Въпреки че предназначението на тези скулптури също е неизвестно, археолозите изказват предположението, че те представляват олмекски владетели или евентуално играчи на мезоамериканската игра с топка.

La Venta

Около 900 г. пр.н.е. Сан Лоренцо започва да губи своята известност. В резултат на това градът-държава Ла Вента се превръща в централна точка на олмекската цивилизация. Ла Вента процъфтява по време на Средния формационен период (800-400 г. пр. Хр.), като в най-високата си точка населението му наброява около 18 000 души.

Ла Вента се състои предимно от дървени и глинени постройки, така че повечето жилищни сгради не са оцелели. Но археолозите са открили множество скулптури и религиозни икони, изработени от камък. Тези артефакти превръщат Ла Вента в един от най-важните археологически обекти в предкласическа Мезоамерика.

Интерес представлява и Голямата пирамида, която доминира над града. Тази структура, изградена изцяло от глина, е висока 33 метра и се смята за най-голямата мезоамериканска сграда от този период.

Въпреки това Ла Вента започва да запада около 400 г. пр.н.е., което бележи края на тази цивилизация в нейния първоначален вид.

Упадък и последващи открития

Причината за този спад е неизвестна. Археолозите обаче предполагат, че причината е смесица от фактори като война и недостиг на земеделски продукти, причинени от наводнения или вулканични изригвания.

Но те не са изчезнали напълно. Около 400 г. пр. н. е. те започват да се трансформират в така наречената култура на епи-олмеките. Със средище в района на Трес Сапотес, епи-олмеките оцеляват благодарение на натурален лов и земеделие. Освен това те не са имали търговска мрежа, сравнима с тази на техните предци.

Подобно на минойската цивилизация от днешен Крит, много неща за тази култура остават неизвестни. Археолозите обаче продължават да правят открития, които хвърлят светлина върху това кои са били те и как са живели.

В началото на 90-те години на миналия век строителни работници, които изграждат път във Веракрус, откриват древна серпентинова плоча, наречена Блокът Каскахал. Тя съдържа най-ранния известен пример за писменост на олмеките. Издълбана около 900 г. пр.н.е., плочката Каскахал съдържа 62 глифа в 28 различни модела. Въпреки че изследователите смятат, че блокът следва граматически и синтактични правила, те все още не могат да разшифроват тези глифи. Въпреки това те изказват предположението, че плочката може да е имала правна, търговска или религиозна употреба.

Ако не се стигне до някакви революционни открития, тази древна мезоамериканска култура ще си остане примамлива загадка.