Последвайте ни във Facebook

10 най-могъщи африкански империи на всички времена и техните постижения

0
96
10 най-могъщи африкански империи на всички времена и техните постижения

В продължение на векове африканските империи са били погрешно и несправедливо отхвърляни като незначителни и изостанали общества с почти никакъв принос към световната история. Едва през последното столетие на историята и културата на Африка се обръща голямо внимание, което разкрива пред останалия свят колко впечатляващи са били тези африкански империи.

Да вземем за пример Картаген – северноафриканска империя, която не само е доминирала в Средиземноморието, но и многократно е била трън в очите на могъщата Римска република. А след това е Малийската империя – наистина колосална средновековна африканска империя, която е създала могъщи крале, сред които Сундиата Кейта и Манса Муса. Последният владетел често е обявяван за най-богатия човек, живял някога.

Започвайки от най-ниското ниво и вървейки нагоре, ето 10-те най-велики африкански империи на всички времена.

Кралство Зимбабве

Започваме нашия списък на най-могъщите африкански империи с Великото Зимбабве – африканска империя на юг от Сахара, която се издига през Средновековието. Известна още като Кралство Зимбабве, Велика Зимбабве започва да се оформя, когато хора от западащото южноафриканско кралство Мапунгубве се преместват в югоизточните хълмове на днешно Зимбабве около средата на 11ти век от н.е. (Общата ера). Около един век по-късно е основано Кралство Зимбабве, чиято столица и търговски център е Голямото Зимбабве.

Владетелите използват огромното богатство на минерали в региона за преобразуване на кралството. Кралството се възползвало много и от многобройните търговски пътища, които свързвали града с пристанищните градове на Индийския океан. Според зимбабвийския историк Дейвид Норман Бийч (1943-1999 г.) Великото Зимбабве можело да си позволи да издигне великолепни валове, каменни кули и масивни отбранителни стени благодарение на богатствата, получени от златните находища в региона. Смята се, че Велика Зимбабве, подкрепена от тези добре свързани търговски пътища, е процъфтявала от 13. век до средата на 16th век. В разцвета на силите си столицата е имала около 20 000 жители.

Трудно е да се определи какво точно е причинило упадъка на тази империя. Някои от възможните причини за нейния упадък включват поредица от политически нестабилности и продължителен глад, който е предизвикан от промяната в климата по това време. Някои историци отбелязват също, че упадъкът на Зимбабвийското кралство може да е причинен от изчерпването на златните мини в региона, което кара търговските дейности в империята да се преместят другаде. Друго възможно обяснение за упадъка е пренаселеността, тъй като все повече усти е трябвало да оцеляват от бързо намаляващите ресурси на кралството.

Във всеки случай към края на 15ти век, Великата Зимбабве е затъмнена от кралство Мутапа на север. Мнозина смятат, че Голямото Зимбабве е един от най-големите и важни в културно отношение археологически обекти в Африка; през 1986 г. руините му са обявени за обект на световното наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО).

Знаете ли, че: Преди да се появят археологически доказателства, дълго време се смяташе, че скалната цитадела, разположена в Голямо Зимбабве, е била домът на Савската царица от Библията?

Империята Ойо

Империя Ойо – Алаафин Ойо около 1910 г.

Разположена в съвременна Западна Нигерия и Източен Бенин, империята Ойо е йорубска империя, известна най-вече с това, че е най-голямата и най-могъща йорубска държава. Тази западноафриканска империя успява да запази значимостта си през голяма част от историята си, която продължава от средата на 7ми век до края на 18ми век. Нейните напреднали организационни и административни умения ѝ позволяват да оправдае хегемонията си над другите кралства в Йорубаленд.

Империята Ойо достига своя пик около края на 17ти век от н.е., когато е контролирала над 150 000 кв. км и е натрупала огромни богатства от обширните си търговски мрежи в региона. Към края на 19ти век империята Ойо на практика се е разпаднала поради десетилетия на вътрешнополитически конфликти и борба за власт.

Старата империя Гана

Империя ГанаИмперията Гана, западноафриканска империя, е известна също като империята Вагаду

Известна с това, че е една от първите западноафрикански империи, които започват трансахарска търговия, Старата ганайска империя извлича огромна полза от обширните търговски пътища, което от своя страна ѝ позволява да разшири границите си, включвайки области в днешна югоизточна Мавритания, Сенегал и западно Мали.

Империята Стара Гана, известна още като Вагаду, разчита основно на търговията с ядки Кола, злато и сол. Търговската дейност в региона се засилва след въвеждането на камилите през 3rd век CE. Някои учени смятат, че именно по това време започва да се формира Старата ганайска империя.

В някакъв момент столицата ѝ, Кумби Салех, е смятана за най-големия град на юг от пустинята Сахара. В своя пик империята наброява над 20 000 души, които говорят езици като сонинке, малинке и манде. С търговска мрежа чак до Северна Африка императорите на Стара Гана като Гана Баси, Кая Маган Сисе и Сумаба Сисе успяват да запазят господството на империята в Западна Африка.

С течение на времето империята Стара Гана отстъпва пред мощта (в средата на 13ти век) на възходящата Малийска империя, като по този начин става васал на малийските императори.

Знаете ли, че: Западноафриканската държава Гана, бивша британска колония, се е нарекла така в чест на империята Гана?

Кралство Аксум

Кралство АксумКралство Аксум често е обявявано за една от най-великите африкански империи | Изображение: Аксумската валута с изображение на крал Ендубис

Известно също като Аксумската империя, Кралство Аксум съществува от около 100 г. до 940 г. Някои историци обаче твърдят, че произходът му може да се проследи далеч след 100 г. от н.е. до епохата на сабеите – старо южноарабско племе, живяло в днешен Йемен.

Кралство Аксум заема регион на територията на днешна Еритрея и Северна Етиопия. Влиянието му обаче достига до места като днешна Южна Саудитска Арабия и Западен Йемен. Кралството достига своя връх около 4ти и 5ти век от н.е., когато завладява царство Куш през 350 г. от н.е.

Аксум, административната и религиозна столица на царството, се намира в Северна Етиопия. От Аксум императорите разпределят приходите от обширните търговски мрежи за развитието и разширяването на царството. Благодарение на стратегическото си местоположение и достъпа до Червено море и Горния Нил, кралството служи като свързващ търговски център между Индия и Средиземноморието.

Нещо повече, цялата тази търговия и размяна (на злато, коприна, черупки от костенурки и слонова кост) са били улеснени от факта, че аксумитите са имали своя собствена писменост, известна като азбука Геез. Империята извлича огромна полза и от факта, че сече собствена валута.

Смята се, че около 520 г. от н.е. аксумският цар Калеб изпраща армията си в днешен Йемен, за да се бори с еврейския цар на химярите Ду Нувас, който е печално известен с преследването на християнската/аксумската общност в региона.

Могъществото на Аксум е толкова голямо, че по онова време той е смятан за една от най-великите империи, която се съревновава с такива като Рим и Персия. Жителите на Аксум можели да се похвалят със собствен архитектурен стил с великолепни каменни обелиски, разпръснати из столицата.

В разцвета на своето могъщество, което е около 2ри и 3ти векове, Кралство Аксум на практика е служило като жизненоважна връзка между Далечния изток и древна Европа, включително Рим и Константинопол. През този период императорът на кралството Езана превръща християнството в официална държавна религия. Всъщност днешната Етиопска православна църква може да се счита за религиозно наследство от решението на Езана да приеме християнството.

В съчетание с възхода на Ислямската империя и лошите климатични условия властта на аксумите започва да запада около 7ми век след Христа.

Кралство Куш

Кралство КушКралство Куш, известно още като нубийци, има културни и религиозни практики, сходни с тези на техните съседи – древните египтяни. Така например те са използвали почти същата погребална практика като египтяните при погребването на своите мъртви, включително изграждането на пирамиди и погребални камери, макар и не толкова грандиозни и големи като египетските пирамиди | Изображение; Пирамидите на Мерое – Световно наследство на ЮНЕСКО.

Разположено в Североизточна Африка, царство Куш е мощна древна африканска цивилизация, популярна като Нубия. Подобно на Древен Египет, Куш извлича огромна полза от река Нил, тъй като империята е разположена на юг от Египет. В резултат на това кушитите успяват да доминират в регионите в и около днешен Судан и други части на Североизточна Африка.

След като получава своята независимост от египетските фараони около края на 11. век пр.н.е., нубийците продължават да съществуват около 1400 години. Този период на господство включва и времето, когато за кратко държат контрола над Египет, докато асирийците не ги изгонват оттам.

Освен на желязото и златото, икономиката на Кушкото царство разчита на търговията с роби, слонова кост, тамян и кожи от диви животни. От желязото нубийските владетели снабдяват войниците на империята с оръжия, които им позволяват да диктуват делата в Североизточна Африка в продължение на векове до нейния постоянен упадък след завладяването на Египет от Рим. Към 4ти век от н.е., Нубийската империя се е разпаднала.

Империята Бенин

Африкански империиИзображение: От ляво на дясно: Оба на кон с придружители от XVI в. и Оба Огуола, Музей на черните цивилизации, Дакар, Сенегал

От края на 12ти век преди Христа до края на 20ти империята Бенин, известна още като кралство Едо, е западноафриканска империя, която обхваща големи части от днешна южна Нигерия. За периода на съществуването ѝ владетелите (известни като Oba) на империята Бенин са били изключително могъщи и почитани почти като богове.

От много известната си столица Едо (съвременния град Бенин) империята Бенин активно насърчава занаятчиите да произвеждат много произведения на изкуството от желязо, слонова кост и бронз. Тази империя е най-известна и с това, че е една от най-дългите и най-старите западноафрикански империи.

След пристигането на европейците в Западна Африка владетелите на Бенин търгуват интензивно с португалците. В замяна на огнестрелните оръжия, които получавали от Португалия и Великобритания, империята Бенин доставяла на Европа палмово масло, слонова кост и черен пипер. С течение на времето Британската империя успява да установи силна власт над Бенинската империя и я анексира напълно в края на 20ти век.

Империята Мали

Империята Мали (1235 – 1670 г.) е известна с това, че е имала велики и много богати владетели, включително Манса Муса (известен също като Муса Кейта).| Манса Муса обикновено се смята за най-богатия човек в световната история | Изображение: Credit -Wikipedia Commons

Счита се, че Малийската империя, империя, известна най-вече с изключително богатите си владетели, започва да съществува около 12ти век след Христа. От малко и до голяма степен незначително царство Мандика започва да се оформя империята Мали, която постепенно увеличава своето господство на фона на упадъка на империята Гана (Вагаду) на север.

Поради липсата на правилни и точни сведения е разпространено мнението, че основател на Малийската империя е Сундиата Кейта (ок. 1214 г. – ок. 1255 г.). Малийският владетел се ползва с тази чест, защото няма точни писмени сведения за малийските владетели, съществували преди него. Според арабския социолог и историк Ибн Халдун (1332-1406 г.) и мюсюлманския марокански изследовател и историк Ибн Баттута (1304-1369 г.) Сундиата Кейта е бил много проницателен военачалник, който повежда коалиция от по-малки кралства, за да сложи край на тираничното управление на Сурмаоро Канте от империята Сосо.

Като първи mansa (т.е. крал) на Мали, Сундиата Кейта се смята, че е обединил различните малки кралства под свое управление. Той е отговорен и за развитието на трансахарските търговски пътища, които наследява от западащата Ганайска империя.

В своя пик Малийската империя е най-голямата империя в Западна Африка, като напълно доминира в региона във всички сфери, в законите, езика и културата. Голяма част от богатствата ѝ идват от златните мини, които тя държи на територията си, включваща днешните Мали, Мавритания, Нигер, Сенегал, Гамбия, Гвинея, Гвинея-Бисау и Кот д’Ивоар.

Твърди се, че 50% от световните запаси от злато към 1200 г. идват от Малийската империя. В резултат на всички тези огромни запаси от злато не е изненадващо, че един от нейните владетели, Манса Муса (управление – ок. 1312 до ок. 1337 г.), обикновено е смятан за най-богатия човек, живял някога.

Кралство Пунт

Изображение: Картина от храма в Дейр ел-Бахри, изобразяваща египетски войници от експедицията на кралица Хатшепсут в страната Пунт

На трето място в нашия списък на най-великите африкански империи се нарежда кралство Пунт. Земята Пунт е древна източноафриканска империя, известна най-вече с това, че е била търговски партньор на древните египтяни в продължение на няколко века. Известен производител и износител на злато, Кралство Пунт се смята за дестинация на много търговски експедиции на древните египтяни. Царството е било известно и с търговия с други стоки като ароматни смоли, абанос и диви животни.

Въпреки че е описано в египетските записи като „земята на боговете“, царство Пунт все още предизвиква много въпроси в съзнанието на съвременните историци и учени. Например, все още не е ясно къде точно се е намирало Пунт, като някои учени предполагат, че това са днешни места като Сомалия, Етиопия, югоизточен Египет и Еритрея. Общоприетото мнение е, че произходът на царството датира от около 3то хилядолетие пр.н.е. Продължило до около 980 г. пр.н.е., сферата на влияние на царството достига до Африканския рог и Южна Арабия.

Според египетските сведения царица Хатшепсут изпраща голяма търговска експедиция в царство Пунт около 15ти век пр.н.е.

Картаген

Картагенската империя – руини на Картагенската империя в Тунис

Често историците се възхищават на забележителните военни, икономически и културни постижения на Рим, но забравят, че Картаген, северноафриканска империя, някога е бил равен на Римската империя в много аспекти. В продължение на около половин хилядолетие, от около 8ми или 9ти век пр.н.е. до 2ри век пр.н.е. Картаген доминира в Северна Африка. Той наистина е бил огромен търговски център в региона, като сферата му на влияние се е простирала до други части на Средиземноморието.

Картагенската империя започва като малко финикийско селище в днешен Тунис, след което се разраства в мощна морска империя, известна с богатите си търговски мрежи. В своя пик столицата имала повече от половин милион жители. Тя доминирала в търговията с текстил, злато, сребро и мед, като построила пристанища, които можели да поберат до 220 кораба.

Непрекъснатото военно и икономическо разрастване на Картаген го довежда до пряка конфронтация с Римската република, друга суперсила от онази епоха. Между 264 г. пр. н. е. и 146 г. пр. н. е. Картаген и Римската република се сражават в така наречените от историците Пунически войни. В последната и трета пуническа война римляните се погрижили да сложат окончателно край на заплахата, която представлявал Картаген, като унищожили напълно северноафриканската империя. Руините на нейната столица Картаген могат да се видят днес в тунизийския град Тунис.

Империя Сонгай

Най-големите африкански империиСони Али и Мохамед Туре (Аския Велики) са някои от великите владетели, управлявали Западноафриканската империя Сонгай| Изображение: Гробницата на Аския в Гао.

На първо място в списъка на най-великите африкански империи е империята Сонгай. Продължава от 10ти век до 16ти век, империята Сонгай е смятана за наследник на империята Мали. Сонгайският град Тимбукту несъмнено е бил един от най-големите градове в света по онова време. Градът се е славел като средище на културата, религиозното образование и науката. Той привличал учени от целия познат свят, включително и от далечна Испания. Други известни градове в империята са Гао, столицата, и Дженне.

В своя пик империята Сонгай притежава територии в над 10 днешни западноафрикански държави: Сенегал, Гамбия, Гвинея-Бисау, Мали, Мавритания, Нигер, Гвинея, Буркина Фасо, Бенин, Нигерия и Нигер. С този размер, който е по-голям от този на Западна Европа, взети заедно, империята Сонгай е смятана за една от най-големите империи в света по онова време.

За известен период от време владетелите на империята Сонгай успяват да удържат огромните ѝ територии само благодарение на огромните печалби, които получават от трансахарската търговия. Империята разполагала и с добре организирана административна система, която следяла делата в различните провинции.

Смята се, че империята Сонгай достига своя връх през 16ти век, по време на царуването на крал Мохамед I Аския (Аския Велики). Освен че сключва силен съюз с мюсюлманския халиф в Египет, Аския има заслуга и за модернизирането на град Тимбукту. След смъртта на Аскиа империята постепенно изпада в хаос поради зачестилите преврати. Последвалата гражданска война и политическите конфликти създават отлична възможност за Ахмад ал-Мансур, султан на Мароко, да нахлуе в империята Сонгай в края на 1500 г.