сряда, септември 28

5 печално известни военни обсади в историята

0
55
5 печално известни военни обсади в историята
 Изображение: Обсадата на Триполи от мамлюците през 1289 г.

Обсадата на град вероятно е толкова стара, колкото и времето. И дори в наши дни не е рядкост армиите да налагат блокади на градове, като по този начин принуждават жителите на обсадения град да хванат оръжие. В древността обсадите често са били последвани от клане на жителите на обсадения народ.

В някои случаи жените и децата са пощадени от ужасяваща смърт само за да бъдат поробени от победителите. Много рядко обсаденият народ обръща нещата и отблъсква нашествениците. Още през Втората световна война нацистка Германия на Адолф Хитлер обсажда опустошително съветски градове като Ленинград и Сталинград.

Представяме Ви 5 позорни обсади на всички времена:

Обсадата на Картаген (149-146 г. пр. Хр.)

Обсада на КартагенКак римска обсадна машина е използвана по време на обсадата на Картаген в Третата пуническа война (149-146 г. пр. Хр.)

Картагенците били много мощна и богата империя с огромно морско присъствие в Средиземно море. Около II в. пр. н. е. картагенците се оказват в конфликт не само с берберските племена в Северна Африка, но и с нумидийците. Те също така били в ожесточена борба с надигащата се Римска империя за територията на днешна Сицилия.

През 149 г. пр. н. е. Рим изпраща значителен брой войски в Утика в Северна Африка. Осъзнавайки, че нямат никакъв шанс да се борят срещу римляните, картагенците предават повечето от оръжията си на римските войници. Въпреки това римляните искали повече. Те продължили да обсаждат Картаген. Картагенците нямали друг избор, освен да се превъоръжат и да защитят града си.

Първоначално изпитващи затруднения, римляните получават тласък след избирането на съветника Сципион Емилиан. Като командир на войските в Северна Африка Сципион успешно поставя град Картаген на колене.

По време на последната атака на Сципион през 146 г. пр. н. е. градът понася невъобразими загуби и разрушения. Само около 50 000 души от 450 000 души население преди нападението имали „късмета“ да попаднат в плен. Останалите картагенци загинали в ръцете на римляните. След обсадата Рим построява нов град върху руините на Картаген.

Обсада на Кандия (1648-1669 г.)

Обсадата на Кандия, извършена от Османската империя през XVII век, продължава повече от две десетилетия. Тя е част от стремежа на османците да поставят под свой контрол целия остров Крит, което засилва широката им цел за експанзия в Западното Средиземноморие.

До 1648 г. те успешно окупират по-голямата част от остров Крит. Обсадата съвпада и с отслабването на влиянието на Венеция в Средиземноморието.

Венецианските сили и Малтийските рицари храбро се сражават и задържат османските сили известно време, преди да капитулират през 1669 г. Рицарите на Малта предприемат превантивна атака срещу османците, които си проправят път от Александрия към Константинопол. Голяма част от съкровищата в османския конвой са завзети, включително харема на султана (съпруги, слугини и наложници на султана).

В отговор османците изпращат 60 000 войници – водени от Юсуф паша – да обсадят венецианския град Крит. Като част от подготовката си за превземането на Кандия, османците успешно завладяват Ла Канеа и Ретимо само за два месеца.

От около май 1648 г. османците започват да прекъсват водоснабдяването на Кандия. Те също така се опитват да наложат блокада на морските пътища на града. В отговор Венеция налага блокада на Дарданелите, за да лиши османските войски от жизненоважни линии за снабдяване.

След смъртта на висши венециански военни командири през 1655/1656 г. западноевропейските държави се обединяват и оказват помощ на венецианците. Приливите и отливите започват да се обръщат в полза на венецианците до 1664 г., когато турците получават допълнителни подкрепления. Опитът на венецианските сили да изтръгнат Ла Канеа от ръцете на турците е посрещнат с неуспех.

В крайна сметка на 27 септември 1669 г. венецианският генерал-капитан Франческо Морозини се предава на Ахмед Кьопрюлю, високопоставен служител на Османската империя. Месец преди това французите осъзнават, че защитата на Кандия е загубена кауза; оставят малко под 4000 души да се защитават срещу огромните османски сили.

След края на обсадата победителите осигуряват безопасно преминаване на всички християни в Кандия. Османците също така им позволяват да изнесат от Кандия толкова имущество, колкото могат да отнесат.

Падането на Кандия може да е допринесло за смъртта на папа Климент IX. Смята се, че папата се е разболял, след като е чул новината. Той умира два месеца по-късно, на 9 декември 1669 г.

Знаете ли, че: На каузата на венецианските сили е нанесен огромен удар след дезертирането на венецианския полковник Андреа Бароци при турците през 1667 г.?

Обсадата на Триполи (1102-1109 г.)

Обсада на ТриполиОбсадата на Триполи | Фахр ал-Мулк ибн Аммар капитулира пред Бертран от Тулуза | 1842 г., картина на Шарл-Александър Дебак

В началото на XII в. ливанският град Триполи става много привлекателен за кръстоносците от Запада. Обсадата на Триполи започва веднага след Първия кръстоносен поход (1096 г. – 1099 г.). Продължила от 1102 г. до 1109 г., обсадата била ръководена от Раймонд IV Тулузки – виден благородник от Южна Франция.

В желанието си да задуши град Триполи, Раймонд построява укрепления непосредствено до Триполи. Една от тези постройки той нарича Mons Peregrinus (Планината на пилигримите).

Укрепленията на кръстоносците не позволявали в града да влизат храна и други жизненоважни припаси. Въпреки силната устойчивост на Триполи, кръстоносците просто не могли да бъдат отблъснати. Всичко се влошава за Триполи, когато кръстоносците получават войскови подкрепления и започват да полагат основите на графство Триполи.

През септември 1104 г. Раймонд е ранен. Смята се, че преди смъртта си през февруари 1105 г. графът на Тулуза е влязъл в някакви преговори с ръководителите на града.

След смъртта на Раймонд обаче тези споразумения са прекратени. Неговите наследници пристъпват към окончателно нахлуване в града през юли 1109 г., побеждавайки мюсюлманските лидери на град Триполи.

Както е обичайно по онова време, жителите на града са подложени на ужасяващи наказания, като много от жените са изнасилени или убити от кръстоносците.

Графство Триполи, чийто първи граф е Бертран от Тулуза, остава в ръцете на кръстоносците до 1289 г., когато мюсюлманските мамлюци от Кайро, водени от султан Калавун, включват графство Триполи в своята империя.

Обсадата на Солун (1422-1430 г.)

Обсада на СолунИзображение: това, което е останало от известните градски стени, обграждащи град Солун от Средновековието до края на 19 век,

Гръцкият град Солун е един от градовете, които падат под властта на Османската империя малко преди рухването на Константинопол през 1453 г.

През 1422 г. османският император султан Мурад II обсажда град Солун. Султанът се надява да се възползва напълно от намаляващото влияние на Венеция и Византийската империя в региона. Османците се надяват да си върнат града, който е загубен от византийците по време на битката при Анкара. Друго нещо, което накарало Мурад да нападне, се дължало на факта, че византийците подкрепяли заклетия съперник на Мурад – Мустафа Челеби.

Поради политическите договорености между владетелите на Константинопол и Венеция защитата на Солун била поверена на венецианските войски през септември 1423 г. Допълнително разгневен от това предаване, султан Мурад II засилва обсадата на града. Силите на Мурад измъчват жителите на града с глад, принуждавайки повечето от тях да го напуснат.

В стремежа си да си отдъхнат, някои цивилни жители на града започват да влизат в сговор с османците. Тези, които подкрепят капитулацията на града, дават важна информация на османците, което позволява на Мурад да превземе напълно града до края на март 1430 г.

Веднъж влезли в Солун, османците не се сдържат; те ограбват, изнасилват и заробват цивилните, които са останали в града. За да нанесат още по-голяма обида, те принуждават оцелелите да приемат исляма.

Великолепните културни паметници, ръкописи, книги и други произведения на изкуството на града били унищожени от нахлуващите османци. Нашествениците сякаш искали да изтрият културата на победените.

След капитулацията на Солун в ръцете на Османската империя венецианските владетели подписват мирен договор с турците. Град Солун остава твърдо в ръцете на османците до 1912 г., когато Гърция го превзема по време на Балканската война от 1912 г.

Знаете ли, че: Преди всичко поради това колко жестока е била обсадата на Солун, от населението на Солун преди обсадата, което е било около 42 000 души, са останали живи само около 2000 души?

Обсада на Сеута (1694-1727 г.)

Обсадата на СеутаМаркизът на Леде ръководи атаката срещу обсаждащите.

Известна още като „Тридесетгодишната обсада“, обсадата на Сеута се случва, когато група марокански сили (маврите) влизат в конфликт с испанския анклав Сеута в продължение на повече от три десетилетия.

Сеута, която се намира между Средиземно море и Атлантическия океан, всъщност е била португалски анклав, преди да бъде доминирана от Испания по време на Испано-португалския съюз (1580-1640 г.). Испанското присъствие в района предизвиква голяма съпротива от страна на мароканските сили, които са водени от мавританския лидер Мулей Исмаил. Вдъхновени от военните си успехи в Лараш, Арсила и Ла Мамора, маврите се чувствали много добре, че ще завладеят Сеута.

През октомври 1694 г. започва първата военна блокада на Сеута. Маврите се уверяват, че разполагат с достатъчно провизии, които да стигнат за цялото време на обсадата. Те построяват постройки и засаждат култури в околните земи.

След като жителите на Сеута се обръщат към Мадрид с молба за подкрепа, в Сеута са изпратени испански и португалски сили. Португалските войски обаче се връщат обратно поради опасения, че Португалия ще използва обсадата, за да си върне Сеута.

През следващите месеци участъците около градските стени преминават от едни ръце в други между мароканските и испанските войски. Това продължава през следващите около тридесет години.

Обсаденият град получава огромен удар, след като английските и холандските войски завладяват Гибралтар – основния канал за снабдяване на Сеута.

През 1720 г. пристигането на 16 000 войници под ръководството на маркиз Леде помага да се наклони везната в полза на Сеута. Леде и неговите войски успешно отблъскват мароканските сили към Тетуан. През 1721 г. Леде решава да не преследва повече обсаждащите поради избухването на чумна епидемия.

След заминаването на Леде мароканските сили успешно завладяват Сеута. Управлението на обсаждащите в града обаче се оказва много кратко, тъй като борбите между синовете на Мулей Исмаил ги принуждават да напуснат града.

В допълнение към разрушаването на няколко сгради в града, присъствието на Португалия и нейната култура в града започват да изчезват. Това дава път на пълното господство на испанския език, валута и култура.