Starlite: Мистериозният материал, който не можеше да изгори

0
145
starlite testing

[ad_1]

Представете си приложенията на материал, който може да издържа на температури от 10 000 градуса по Целзий. Това е температурата на повърхността на слънцето или на взрива на ядрена бомба. Е, един човек на име Морис Уорд е направил точно това през 1986 г. Изобретената от него специална пластмаса може да издържи дори на ядрен взрив, който иначе би разтопил дебело парче стомана в лаборатория. Внучката на Уорд нарекла продукта Starlite. Проблемът е, че творението му така и не се появява на пазара. Всъщност той държал формулата си в такава строга тайна, че когато Морис починал през 2011 г., тайните на материала Starlite умрели заедно с него.

Старлит Морис УардМорис Уорд изобретява мистериозната топлоустойчива пластмаса Starlite през 1986 г.

Учените винаги са били способни да идентифицират проблемите и да намират гениални начини за преодоляването им. Морис Уорд обаче не е бил учен. Той е бил обикновен фризьор от Хартълпул в Йоркшир, Англия, който е искал да направи света по-добро и по-безопасно място. Вдъхновението му идва от трагедията. През 1985 г. петдесет и пет души загиват на борда на самолет на „Бритиш Еъртурс“ в рамките на 40 секунди след възникването на пожар по време на излитане. Но не топлината или пламъците ги убиват. Те са вдишали токсичен дим и изпарения. Морис беше установил проблема. Следващата му стъпка беше да намери отговор.

От фризьорски салон до Starlite

Като фризьор Морис си спечелва местна слава. В продължение на много години той се учеше да създава и смесва собствени бои за коса, а самоувереният Уорд се хвалеше, че главите му никога не могат да бъдат копирани. Заедно със съпругата си Айлин и четирите си дъщери той управляваше салон, който се радваше на огромна популярност, а клиентите му се стичаха от цяла Северна Англия.

Фризьорът никога не е посещавал университет, нито пък е имал някакво официално обучение по химия. Водещият на токшоу Стивън Райнхарт интервюира Морис Уорд около 2009 г. и ето какво казва Уорд за това как произходът му е довел до „Старлит“:

„Мисля, че вероятно съм разпитвал малко и може би съм чел малко, но трябваше да се ориентирам във вида на материалите, които трябваше да използваме, което не беше лесно. Мисля, че опитът ми във фризьорството беше това, което наистина го сплоти. В началото се занимавахме с боядисване. Имам около 20 години стаж във фризьорството и ми бяха необходими около три години, за да се науча да правя боядисване. Оттам нататък се стигна до съставянето на композициите и формулите на материалите, които използвахме в Starlite.“

Необходимост от нова термична бариера

Едно нещо доведе до друго, когато Уорд се насочи към бизнеса с рециклиране на пластмаси. Сръчният бизнесмен купува екструдер от Imperial Chemical Industries (ICI). Тази тромава машина представляваше система, която развиваше пластмасови сечения и заемаше много място в неговата фабрика. Почти веднага той започнал да се занимава с нея. Колкото повече Уорд изпробвал новата си играчка, толкова повече губел страстта си към фризьорството. Но в крайна сметка се оказал с неуспешен материал за екструдер, който бил малко повече от скрап. Уорд го изхвърлил и забравил за него, докато през 1985 г. не видял репортаж в новините за самолета на „Бритиш Еъртурс“, който претърпял пожар в двигателя, отнел живота на 55 пътници.

Морис бил толкова шокиран от тази трагедия, че решил да провери дали може да създаде вещество, което да издържа на силна топлина, без да отделя токсичен дим или газове. Той се хвърля в работата си – почти погълнат от нея – и в крайна сметка открива формулата за Starlite. Въпреки че Уорд отказва да отговори на въпроси за това как е създал „Старлит“, той разкрива някои тайни за него.

Мистериозната субстанция се основава на комбинация от 21 полимера и съполимера с някои добавени керамични материали. В този си вид Старлитът лесно издържал на температури, надхвърлящи и най-смелите представи, без да отделя токсични изпарения или дим. Освен това се предполагаше, че неговата здравина и издръжливост се засилват при тестване. Колкото и да е силен, да може да устои на ядрен взрив и да е поне три пъти по-силен от температурата на топене на диамантите, за него се твърди, че е гъвкав и може да бъде формован в различни форми.

Появата на утрешния свят

Новината за материала на Starlite достига до продуцентите на програмата на BBC, Утрешният свят. През март 1990 г. предаването демонстрира Starlite в действие. Първоначално със Starlite се третира яйце. След това върху яйцето беше поставена оксиацетиленова горелка с температура 1200 градуса по Целзий. Пламъкът не можа да нанесе никакви щети върху него. Не само че черупката на яйцето не беше изгоряла, но и жълтъкът вътре беше все още суров дори след постоянно излагане на въздействието на огъня в продължение на пет минути. Водещият на предаването, Питър Макан, изключил горелката. Той вдигна яйцето с гола ръка, счупи го и демонстрира на шокираните зрители, че Starlite е изключително ефективен като топлинна бариера. Вътрешността на черупката беше едва около 35 градуса по Целзий – едва топла.

Макан признава, че има и други топлоустойчиви материали, но нито един от тях не може да абсорбира топлина, без да отделя токсични изпарения. Морис по някакъв начин беше разработил материал, който имаше безкрайни възможности и приложения.

AWE подлага Starlite на изпитание

След като Starlite се появи на Утрешният свят, са постъпили повече от 3000 запитвания. Британското предприятие за атомни оръжия (AWE) във Фулнес кани Уорд да донесе Starlite за тестване. Повече от 40 години те се опитват да разработят средство, което да издържа на ядрен взрив. Първоначално Уорд е против тази идея. Той не искал да се провали на теста и по този начин да намали резултатите, които се оказали в собствените му изследвания.

Въпреки това изобретателят отстъпва и почти с нетърпение очаква новите предизвикателства, които се поставят пред Starlite. Кабелът, покрит със Starlite, бил подложен на въздействието на източници на светлинна енергия при температура от 10 000 градуса по Целзий, предназначени да симулират автентичен ядрен взрив в строги лабораторни условия. Техниците направиха снимки преди и след това и в крайна сметка образците останаха невредими.

При допълнителни тестове с НАТО на ракетния полигон „Уайт Сендс“ в Ню Мексико яйцата с облицовка „Старлит“ издържат както на симулирани ядрени светкавици, така и на симулирана пълномащабна голяма ядрена експлозия. Оказало се, че Старлит пренаписва известните правила на термодинамиката.

тестване на старлитТест на НАТО на Starlite върху яйце с използване на ядрени импулси, (L). Яйцето остава сурово след изпитанието, (R). Морис Уорд.

Бариера пред лазерите

В статия, публикувана в International Defence Review през 1993 г., се съобщава, че са проведени допълнителни тестове в Royal Signals and Radar Establishment (RSRE) в Малвърн. Starlite е бил бомбардиран с лазери, които са имали способността да прогорят дори най-твърдите полимери. След приключване на изпитанията Starlite показва съвсем малки признаци на повреда. На повърхността имаше малки вдлъбнатини, не по-широки от диаметъра на лазерния лъч, но нямаше признаци на разтопяване.

Професор Кийт Люис, който отговаряше за този последен етап от тестовете, заключи, че Starlite има уникални свойства, които изглеждат напълно различни от другите термични бариери, които бяха на разположение по това време. Подобно на повечето други учени, той нямаше представа как всъщност работи Старлит. Той обаче смяташе, че той прави едно от трите неща. Или отблъскваше топлината, или я поглъщаше, или я разсейваше. Люис призна, че това е сложен процес, в който могат да се случват милиони неща едновременно.

Запазване на тайната в тайна

Сега, когато „Старлайт“ се бе превърнал в голяма новина, телефонът на Уорд звънеше с пълна сила. Огромният брой потенциални инвеститори беше непосилен. Той е твърдо решен да запази формулата си в строго пазена тайна и дори се противопоставя на патентоването на Starlite. Всички предложения за получаване на мостра бяха посрещани с просто „не“. Само веднъж Уорд изпуснал мостра от погледа си през юни 1991 г., когато я дал на ракетната база „Уайт Сендс“. Това пътуване обаче се осъществява при най-строги мерки за сигурност с помощта на SAS. Уорд би приел съвместни предприятия само ако запази 51% (или повече) контрол върху всички проекти. Освен това не би дал на ухажорите си възможност да преработят неговото творение, като просто го предадат. Уорд настояваше, че първо трябва да се подпише споразумение.

Според New Scientist Уорд преговаря с няколко водещи организации. Боинг, НАСА и британското министерство на отбраната провеждат разговори с Уорд. Изглежда, че Уорд е бил по-загрижен, че може да не успее да се защити в съдебна битка. Той все пак поддържаше изключителна вяра в Старлайт. Опитите да сключи правилната сделка за себе си обаче му донесоха нежеланата репутация на ненадежден преговарящ. Предполага се, че един ден е поискал 1 милион паунда, но на следващия ден е увеличил цената десетократно.

НАСА, БАЕ и Боинг не пожелаха да се съгласят с Уорд. Безброй други организации и изпълнители стигали само до преговори, но нито един не успял да сключи сделка.

Краят на Starlite?

Морис Уорд почина през 2011 г., без да подаде заявление за патент. Той заявява, че някои членове на най-близкото му семейство са знаели за формулата, но никога не е имало потвърждение или отричане на това. В токшоуто на Стивън Райнхарт (линк по-долу) около две години преди да почине, Уорд изглеждаше искрено решен да пусне своята мистериозна пластмаса по правилните причини. Той просто никога не е имал този шанс. Възможно е Старлит все пак да се появи в корпоративния свят през следващите години.

Препратки:
The Telegraph
Шоуто на Стивън Райнхарт
New Scientist
The Verge
Tech Radar

[ad_2]

Comments are closed.