Ануар Садат: Президентство, Нобелова награда за мир и убийството му

Ануар Садат е третият президент на Египет от 1970 г. до ужасяващото му убийство през 1981 г. Той е сравнително прозападен лидер. През последните етапи на своето президентство Садат подава топла ръка на Израел, като подписва Кемп Дейвидското споразумение и Египетско-израелския мирен договор. За смелата си стъпка към възстановяване на мирните отношения между Египет и Израел той получава Нобелова награда за мир през 1978 г. заедно с израелския министър-председател Менахем Бегин.

По-долу са разгледани биографията, президентството и убийството на Ануар Садат, първият мюсюлмански нобелов лауреат.

Раждане и ранни военни години

Роден на 25 декември 1918 г. в много бедно семейство в Нубийската област, Ануар Садат израства в Монуфия, Египет. Освен това той има общо 13 братя и сестри.

На 20-годишна възраст Ануар Садат успешно завършва Кралската военна академия в Кайро. Докато е на служба в Судан, Садат се запознава с Гамал Абдел Насър, бъдещия президент на Египет. Двамата военни развиват силна симпатия помежду си. Заедно с група младши офицери те създават Свободни офицери – организация, чиято основна цел е да се отърве от всяко британско влияние в страната. Те особено ненавиждат монархическите и корумпирани управления на крал Фарук – крал на Египет и Судан.

По време на Втората световна война Ануар Садат сключва тайни сделки със силите на Оста в замяна на помощта им за извеждане на британските войски от Египет. Британците научават за това и вкарват Садат зад решетките.

Египетската революция

След Втората световна война Садат продължава да призовава за прекратяване на британското влияние върху страната. Той е много активен в насаждането на антибритански настроения в Египет. В допълнение към това, че е член на Свободни офицери, Ануар Садат е членувал в редица групи и движения, сред които: Мюсюлманско братство Млад Египет (група, която в най-добрия случай може да бъде определена като фашистка), и Желязната гвардия на Египет. Много от тези групи и движения са в най-добрия случай радикални.

През лятото на 1952 г. Движение на свободните офицери, под ръководството на Гамал Абдел Насър, Мохамед Нагиб и Ануар Садат, предизвиква египетската революция. Групата призовава за свалянето на крал Фарук. В рамките на няколко месеца Свободни офицери е премахнал конституционната монархия в Египет и Судан. След Египетската революция страната е обявена за арабска република и на 18 юни 1953 г. Мохамед Нагиб полага клетва като първия президент на Египет.

Председател на Народното събрание

След кратък мандат Мохамед Нагиб е свален от втория си заместник Гамал Абдел Насър в края на есента на 1953 г.

През 1954 г. администрацията на президента Гамал назначава Ануар Садат за държавен министър. Ануар Садат работи и като главен редактор на Al Gomhuria – всекидневник, създаден от държавата след египетската революция от 1952 г. През следващите години Садат непрекъснато се издига в ръководството на управляващата партия. През 1959 г. той е секретар на Националния съюз. Година по-късно става председател на Националното събрание – пост, който заема до 1968 г.

В продължение на няколко месеца през 1964 и 1969 г. Ануар Садат е вицепрезидент на Египет.

Президент на Египет

През 60-те години на ХХ век Ануар Садат е смятан за втория по ранг президент Гамал Абдел Насър. Ето защо не е изненада, когато той полага клетва за встъпване в длъжност след смъртта на Насър през октомври 1970 г.

За голяма изненада на поддръжниците на Насър, по време на президентството на Садат Египет поема по нов път, различен от този на предишния режим. Садат въвежда няколко икономически и политически реформи (обикновено наричани Икономическа политика на Infitah – отваряне на египетската икономика).

За по-малко от година на поста си Садат успешно изгонва от правителството много верни на Насър хора. Той нарича това действие Корективна революция. На външния фронт Садат постепенно насочва Египет от Съветския съюз към лагера на Съединените щати. Много съветски офицери и военни са изгонени от Египет. Много от политиките му са насочени към това той да укрепи още повече властта си.

Той разгневява голяма част от египетската общественост, след като вкарва зад решетките вицепрезидента Али Сабри и редица други високопоставени служители от режима на Насър. Той също така ограничава неограничените правомощия на египетската тайна полиция. Този негов ход е посрещнат с големи овации от обществеността.

С Насеристки (поддръжници на бившия президент Насър) до голяма степен извън политическия апарат и апарата за сигурност, Садат позволи на редица ислямистки движения да се развиват безпрепятствено.

Много близките връзки на Садат с Мохамед Реза Пахлави, последния шах на Иран

Садат владее свободно персийски език. Той използва това свое умение, за да сближи Египет и Иран. През 1971 г. той произнася реч (на бегъл персийски език) пред иранския парламент в Техеран. Той и шахът на Иран, Мохамед Реза Пахлави, поддържат много силна връзка през 70-те години на ХХ век.

Египет също получава голяма финансова подкрепа от шаха. След като Иранската революция от февруари 1979 г. сваля шаха от власт, Анвар Садат разрешава на кралското семейство да живее в Египет. Садат също така почита смъртта на шаха (на 27 юли 1980 г.) с държавно погребение.

Война на надмощие (1967-1970 г.)

След тригодишни нерешени сблъсъци между Израел и Египет (заедно с други държави като Йордания и Организацията за освобождение на Палестина) Садат шокира арабския свят, като дава палец нагоре за мирно предложение, написано от Организацията на обединените нации. Садат се съгласи на мирно споразумение с Израел, при условие че Израел спазва довоенните граници. Израелците отхвърлят предложението.

Войната Йом Кипур (Октомврийската война)

През октомври 1973 г. Ануар Садат е на мнение, че египетската армия е добре подготвена да се изправи срещу Израел и да си върне териториите, които смята за египетски. Садат обединява усилията си със сирийския президент Хафез ал-Асад (баща на настоящия сирийски президент Башар ал-Асад) и нападна израелските сили на Синайския полуостров, с което на практика постави началото на Октомврийската война.

В ранните етапи на войната Садат и неговите сирийски съюзници успяват да нанесат огромни загуби на израелците. Така например египтяните успяват да пробият линията Бар-Лев – една от най-силните израелски защити на Синайския полуостров.

След няколко неуспешни опита на двете страни за прекратяване на огъня Израел успява да мобилизира цялата си мощ (под ръководството на генерал Ариел Шарон) и да обкръжи египетската армия на Синайския полуостров. Към 25 октомври 1973 г. ключовият съюзник на Садат, Сирия, се държи за надеждата за прекратяване на огъня. Израелците се намират само на около 40 км от Дамаск. Що се отнася до Садат, само 101 километра (63 мили) делят страната му и маршируващата армия на Израел. Ануар Садат е принуден да търси мирни средства за прекратяване на конфликта.

Преговори за мир с Израел

След години на преговори между Израел и Египет, в които САЩ и Съветският съюз изпълняват ролята на посредници, през 1978 г. мирният договор изглежда неизбежен.

Началото е поставено със споразуменията от Кемп Дейвид, сключени на 17 септември 1978 г. Преди подписването им Садат и израелският му колега министър-председателят Менахем Бегин водят тайни преговори в Кемп Дейвид, САЩ.

Лидерите на двете враждуващи страни – Египет и Израел – подписаха споразуменията от Кемп Дейвид в Белия дом. За ангажимента си да осигурят мир в Близкия изток Садат и Бегин са удостоени съвместно с Нобелова награда за мир през 1978 г.

Няколко месеца след споразуменията от Кемп Дейвид Садат и Бегин подписват Египетско-израелския мирен договор на 26 март 1979 г. във Вашингтон, окръг Колумбия. свидетели на подписването на договора са Джими Картър, 39^ти Президент на САЩ. Мирният договор позволи на Египет да се превърне в може би най-силния съюзник на Америка в арабския свят.

Знаете ли, че мирният договор, подписан между Израел и Египет, продължава да действа и до днес?

Друг резултат от египетско-израелския мирен договор от 1979 г. е, че той позволява на Садат да си възвърне контрола над Суецкия канал. Като част от сделката израелската армия трябва незабавно да освободи териториите на Синайския полуостров. От този момент нататък Садат продължава да провежда силно прозападна политика, която има за цел да си осигури политическа и икономическа подкрепа от Запада.

Ануар Садат се превръща в злодей в арабския свят

Много пръчки от арабския свят се стовариха върху Ануар Садат, след като той подписва мирния договор с Израел. Много от критиците му твърдят, че той се отказва от идеалите на арабския национализъм.

Голяма част от арабските страни определят Ануар Садат като човек, който поставя интересите на страната си над останалите страни от арабския свят. Той е особено укоряван за това, че не е включил стремежите на палестинците в мирния договор. С две думи, в очите на много араби той е смятан за голям продажник.

След подписването на мирния договор Арабската лига няма друг избор, освен да отстрани Египет от кръга си. Седалището на Лигата е преместено в Тунис, Тунис. Арабската лига е адски склонна да задуши всяка следа от това, което наричаше „ционистко образувание“ в региона.

Мюсюлманските братя искат повече. Те искат пълното освобождаване на земите, които принадлежат на палестинците. Това, както и още много други причини, може би е подтикнало противниците му да го убият.

Как умира Ануар Садат?

Договорът му с израелците разгневи ислямистите и арабските националисти в страната. Много от тези ислямисти в даден момент са най-големите поддръжници на Садат.

Движението „Египетски ислямски джихад“ беше най-мощното от притесненията на Садат. Групата се изграждаше постепенно и се готвеше да свали Садат. Те се опитваха да моделират своята ислямска революция въз основа на тази, която се състоя в Иран през 1979 г.

Садат отвърна на удара, като арестува няколко хиляди членове на групата „Египетски ислямски джихад“. Той също така арестува членове на Коптската църква и други университетски преподаватели. Репресиите му срещу опозицията бяха жестоки и брутални.

На 6 октомври 1981 г., по време на ежегодния парад на победата в Кайро, Садат е смъртоносно прострелян от лейтенант Халид Исламбули – член на малкото джихадистко движение в армията. Нападателите използват автоматични пушки.

В деня на убийството на Садат са убити и още 11 души. Сред загиналите са кубинският посланик в Египет, генерал от оманската армия и епископ от Коптската православна църква.

Сред ранените по време на нападението по време на парада са вицепрезидентът Хосни Мубарак (по-късно 4 президент на Египет), ирландският министър на отбраната Джеймс Тъли и четирима американски дипломати.

Убиецът, Халид Исламбули, по-късно е признат за виновен за държавна измяна и е екзекутиран през април 1982 г.

Погребение и погребение

На погребалната церемония на Садат присъстват необичайно трима бивши президенти на САЩ – Джералд Форд, Джими Картър и Ричард Никсън. На церемонията присъства и президентът на Судан Гаафар Нимейри. Останалите държави от арабския свят не се явиха на погребението на Садат. От 24-те държави от Арабската лига само Оман, Сомалия и Судан имаха благоприличието да изпратят дипломати на погребението. На погребението присъства и Менахем Бегин (министър-председател на Израел).

Ануар Садат, първият мюсюлманин, носител на Нобелова награда за мир, е погребан в мемориал само на няколко улици от мястото, където е убит.

Кой наследи Ануар Садат?

След убийството на Ануар Садат Хосни Мубарак, тогава вицепрезидент, полага клетва като 4 Президент на Египет.

Други интересни факти за Ануар Садат

• Преди подписването на Кемп Дейвид и мирния договор с Израел, Ануар Садат посещава официално Израел. Така той става първият лидер от арабския свят, посетил Израел. Той е посрещнат на червен килим и дори му е позволено да произнесе реч пред Кнесета (законодателния орган на израелското правителство) за арабско-израелските отношения.
• Във всичките си отношения Садат винаги се опитваше да получи подкрепа от религиозната общност. През 1975 г. той приема в Египет известния евангелистки пастор Били Греъм. Той се отнасяше много топло и към Ватикана. На 8 април 1976 г. той дори прави официално посещение във Ватикана. Изненадващо Пат Робъртсън – известен американски евангелист и поддръжник на Републиканската партия – връчва на Ануар Садат наградата „Принц на мира“.
• Критиците на Ануар Садат го смятат за виновен, че не се е борил достатъчно за каузата за свобода на Палестина. Организацията на обединените нации дори оплаква очевидната липса на какъвто и да било палестински глас по време на мирните преговори в Кемп Дейвид.
• Благодарение на победите, които осигурява срещу Израел по време на ранните етапи на Октомврийската война, Ануар Садат е обявен за „Герой на прехода“.
• По време на президентството на Ануар Садат е извършено значително подобрение и модернизация на египетската армия. Благодарение на това Египет се превръща в реална сила на властта в арабския свят. А след Октомврийската война и споразумението от Кемп Дейвид израелците ще продължат никога да не подценяват мощта на египетската армия. Всичко това се дължеше на смелото ръководство на Ануар Садат.
• Заради политиката на Ануар Садат Египет остава отстранен от Арабската лига за около десетилетие, т.е. от 1979 до 1989 г.
• В резултат на споразуменията от Кемп Дейвид и мирния договор с Израел Египет успява да си осигури както политическа, така и икономическа подкрепа от Запада, особено от Съединените щати.
• Много историци често твърдят, че Ануар Садат е убит в момент, в който рейтингът на общественото му одобрение в страната е бил изключително висок.