Възходът и падението на Иди Амин

Със саморъчно дадени изтънчени титли като „Завоевател на Британската империя“, „CBE“, „VC“ и „Алхаджи“ не е изненадващо, че Иди Амин – „касапинът на Уганда“ – често заема челно място в списъка на най-безмилостните африкански диктатори, съществували някога. Генерал Амин, бивш офицер от британската колониална армия, управлява малката източно-централноафриканска държава Уганда, която няма излаз на море, от 1971 г. до 1979 г.

Деспотът идва на власт, след като сваля от власт президента Милтън Оботе. Въпреки че превратът през 1971 г. е сравнително безкръвен, това, което Амин прави през следващите години, го превръща в най-отвратителния деспот, който Африка някога е виждала. Към момента, в който режимът на Амин е свален от водени от Танзания сили, се смята, че Амин е отговорен за смъртта на близо половин милион души. Когато Амин бяга от Уганда в Либия, икономиката на Уганда почти не съществува, което кара нацията да се страхува в продължение на десетилетия.

Иди Амин, започва като готвач в британската армия и се издига до най-безмилостния диктатор в Африка.

Раждане и ранна военна кариера

Иди Амин е роден през 1925 г. в Кобоко – град в северозападна Уганда. Баща му и майка му са съответно от племената Каква и Лугбара.

На около 20-годишна възраст Иди Амин се записва в Кралските африкански стрелкови части (KAR). Твърди се, че не е получил добро образование, преди да се присъедини към британската колониална армия.

Той е част от хората, които се сражават за потушаване на бунтовниците от Шифта в Сомалия през 1949 г. Също така е част от британската армия, която се сражава срещу бунтовниците Мау Мау в Кения между 1952 г. и 1956 г.

Издигане в армията и превратът от януари 1971 г.

Иди Амин се издига постоянно в редиците на армията и през 1959 г. получава званието ефенди. През 1966 г. е повишен в командир на угандийската армия. По това време Уганда вече е независима държава, след като получава свободата си на 9 октомври 1962 г.

По това време Иди е установил много близки работни отношения с Милтън Оботе, който е първият министър-председател на Уганда. Оботе помага на Иди Амин да осигури нови новобранци и оборудване за угандийската армия.

Като един от доверените военни на Оботе, Иди Амин е очевидният избор, когато се стига до потушаване на въстанието на народа буганда в южната част на Централна Уганда. Смята се, че Амин с жестокост потушава въстанието. Прилагането на прекомерна сила отнема живота на много жители на Буганда, включително жени и деца. Силата на генерал Амин срещу буганда е толкова жестока, че кралят на Баганда е принуден да избяга от страната.

Към края на 60-те години на ХХ век Оботе започва да става много подозрителен към Амин. Опасявайки се, че Амин следи за неговото място, Оботе арестува Амин точно преди да замине за срещата на държавните глави от Общността на нациите в Сингапур.

Амин се възползва от контактите с армията, които е установил през десетилетието, и извършва държавен преврат на 25 януари 1971 г. Правителството на Оботе е свалено и Амин става първият военен управник на Уганда.

„Има свобода на словото, но не и след него“ – Смразяващи кръвта думи на диктатора Иди Амин

Тираничното и терористично управление на Иди Амин

Терорът и кръвопролитията на Амин започват около една година след началото на управлението му. Голяма част от кланетата са извършени по етнически, религиозен и политически признак. Той бързо елиминира и последните остатъци от лоялни на Милтън Оботе хора в държавната и обществената администрация. Подобна ужасна съдба сполетява и племената ачоли и ланго, които са били лоялни на Оботе. Амин се насочва и към християнските племена, които са подкрепяли режима на Оботе, като вкарва в затвора и убива десетки хора.

Той поддържа желязна хватка над цяла Уганда, като всява страх сред населението. Неговите агенти по сигурността – тези от Единството за обществена безопасност и Държавното бюро за изследвания – действат като шпиони, издирвайки хора, които представляват и най-малката заплаха за управлението на Амин.

Едва след като през 1972 г. Иди Амин експулсира всички индийски и пакистански граждани, международната общност започва да приема сериозно заплахата, която представлява Амин. Като цяло близо 80 000 души от азиатското население на Уганда са изгонени от страната. Техните предприятия и други имоти са конфискувани от режима на Амин. Тъй като много от чуждестранните емигранти бягат от Уганда, националната икономика се срива.

Спасяването на летище Ентебе

На 27 юни 1976 г. полет на Air France, пътуващ за Париж, е отвлечен от Народния фронт за освобождение на Палестина (НФОП). Иди Амин приема похитителите и отвлечения самолет с отворени обятия. За да покаже пренебрежението си към международните норми и солидарност, диктаторът Амин дори въоръжава похитителите.

Амин и неговите генерали преживяват най-големия срам в живота си, когато група обучени от Израел военнослужещи незабелязано нахлуват в летището и освобождават заложниците. Али екзекутира всички служители на летището, които подпомогнали спасителния план на израелските командоси. Али убива и няколко кенийци, които са замесени в спасяването на летище Ентебе. Твърди се също, че генерал Амин има пръст в смъртта на стар британски заложник, който се е лекувал в болница близо до летището.

„Aз самият се смятам за най-могъщата фигура в света“

Падането на Иди Амин

Тъй като се случват все повече извънсъдебни убийства, а икономиката става все по-лоша, подкрепата на Амин сред войниците започва да намалява. Сблъсъците и спорадичните бунтове стават ежедневие. Някои от разбунтувалите се войници получават убежище отвъд границата с Уганда в съседна Танзания. В резултат на това Амин и тогавашният танзанийски президент Джулиъс Нирере се сбиват. Ексцентричният и безмилостен диктатор Амин обвинява Танзания, че подклажда проблеми в Уганда, за да я дестабилизира.

През ноември 1978 г. Амин насочва угандийската си армия към границата на Уганда с Танзания и анексира голяма част от Салиента Кагера. По-малко от месец по-късно танзанийската армия, подпомогната от разбунтували се угандийски войници и изгнаници, успява да изтласка угандийските сили от района, като си връща пълния контрол над територията. Това военно поражение в граничния район се оказва огромен удар за силите на Амин. Танзания правилно преценява, че Амин изглежда неспокоен, и затова решава да се свърже с угандийски войници в изгнание, за да свали Амин.

На 11 април 1979 г. силите на Иди Амин и верните му привърженици са превзети и се предават на Танзания. След падането на Кампала Иди Амин бяга в Либия, където е приет от своя съратник диктатор Муамар Кадафи.

След свалянето на Иди Амин през април 1979 г. за президент е заклет Юсуф Луле – професор и председател на Фронта за национално освобождение на Уганда.

По-късно Амин се отправя към Саудитска Арабия, като иска убежище от Рияд. Егоистът Амин, човекът, който веднъж се описва като Завоевателя на британската армия и господар на всички зверове на земята, умира от бъбречно заболяване през 2003 г.

Факти за Иди Амин

• Според оценки генерал Иди Амин е убил близо 500 000 души по време на 8-годишното си управление.
• Между 1951 и 1960 г. Иди Амин е шампион по бокс в лека тежка категория на Уганда.
• Амин има безброй съпруги и деца. Изчислено е, че бившият диктатор е имал поне 40 деца.