Декларация за независимост: История

Декларацията за независимост на 13-те малки, но много решителни северноамерикански колонии винаги ще се смята за монументално постижение. Пътят, който тези колонии изминават, е изпълнен с брутални войни и ожесточени сблъсъци с Британската империя, която вероятно е най-голямата империя по онова време.

Официално се твърди, че техният път към независимост започва през април 1775 г. След около година интензивни боеве делегатите от 13-те колонии (Континенталният конгрес) се събират във Филаделфия през юли 1776 г., за да приемат резолюция, която освобождава колониите им от властта на Великобритания. Тази тържествена резолюция от 4 юли се нарича Декларация за независимост.

В тази подробна статия по-долу ще разкажем какво е означавала Декларацията за независимост по онова време. Също така в статията е представено хронологично обяснение на историческите събития, които са се случили преди и след 4 юли 1776 г.

Конфликтът между колониите и британските войници избухва

1775 е точно тази година, в която настроенията и напрежението достигат точката, в която американските колонии започват да се бунтуват срещу управлението на Великобритания. Целта на тези бунтове е да се получи по-голяма свобода за колониите.

Това движение обаче не започва като пълноценно движение за независимост. То започва с няколко сблъсъка и дребни пререкания с Британската империя. Преди тези незначителни протести колониите не се притесняват да приемат заповеди от британската корона.

Какво се промени? И как това се превърна в борба за пълна независимост? За да разберем правилно тази промяна, трябва да се върнем към зараждането на конфликта.

Континентална Америка малко преди обявяването на независимостта

В продължение на близо два века (от 1500 до 1700 г.) Британската империя постепенно разширява обхвата си до почти всички части на Североизточна Америка. Първите британски и европейски заселници пристигат около 1585 г. и образуват колонията Роанок. Тази колония се проваля и скоро през 1607 г. се появява колонията Джеймстаун (разположена във Вирджиния). Тази колония просъществува и се превръща в средище на бъдещите британски заселници. Скоро британците започват да се разширяват по цялото източно крайбрежие на Северна Америка. До началото на 18^т. в., по цялото източно крайбрежие има колонии, които хвърлят хайвера си. Населението и площта им се увеличават бързо. Търговията и корабоплаването процъфтяват.

От другата страна на Атлантическия океан британската корона имала по-добри идеи. Монархът, заедно с парламента, осъзнават, че ще получат огромни приходи от облагането на тези процъфтяващи колонии. В средата на 1700 г. Джордж III систематично укрепва хватката си върху тези колонии. С помощта на няколко закона за реформи, приети от британския парламент, на колониите са наложени огромни данъци. В защита на краля той смята, че колониите трябва да платят сметката за току-що приключилата Френска и индианска война. Тази война, продължила от 1754 до 1763 г., довежда до значителни териториални придобивки за Британската империя. Въпреки това, тя е свързана с огромни финансови разходи за Британската империя. Затова облагането на колониите с данък за покриване на разходите по войната изглежда много разумно за империята.