Историята на човека от Кеневик: От откриването до възстановяването

На 28 юли 1996 г. двама млади мъже откриват човешки череп в река Колумбия в Кеневик, щата Вашингтон. Мъжете се обадили в полицията, която предположила, че това, което са видели, не е сцена на престъпление. Затова полицаите повикали местния съдебен лекар. След първоначалния си преглед обаче съдебният лекар бил озадачен. Черепът не приличал на съвременен, затова той изпратил за Джеймс Чатърс, местен археолог. В първия ден от разследването си Чатърс не знаел, че разглежда древните останки на човек, който щял да стане известен като Човека от Кенеуик. По онова време той не знаел и че скелетът, който гледа, ще предизвика две десетилетия съдебни битки за възстановяването му.

Лицева реконструкция на човека от Кеневик.

До вечерта в деня на откриването коронерът и Чатърс открили наблизо много други кости. Внимателно ги събрали и ги пренесли в офиса на Чатърс, където ги поставили на маса в близката лаборатория. Чатърс бил напълно сигурен, че черепът на Човека от Кенеуик не е на индианец. През следващия месец те открили повече от 300 кости, които съставлявали приблизително 90% от възрастен човешки мъж. Зъбите показвали диета, нетипична за други древни останки, открити в района. Чатърс продължил разследването. Той открива няколко счупени кости и връх на копие, изработен от камък, забит в бедрото на скелета. Явно този древен човек е водил епичен живот.

Както е обичайно при подобни находки, Чатърс изпратил костта в лаборатория, която направила въглеродно датиране. Резултатите го зашеметили. Оказало се, че скелетът е на около 9000 години.

Ако историята беше спряла дотук, учените може би щяха да изследват скелета, а след това да го изпратят, за да бъде изложен в местен музей. Но имало една пречка. Кой е „собственик“ на скелета и има право да решава окончателната му съдба?

Претенции за човека от Кеневик

Тъй като човекът от Кеневик е открит на федерална земя, инженерите от армията, които контролират управлението на тази част от река Колумбия, първи предявяват претенции за контрол. Те заявяват, че няма да има по-нататъшно научно изследване на останките. Бързо окръжният коронер, който помагал на Чатърс при събирането на костите, заявил, че като местен служител има право да избере бъдещето на скелета.

Много бързо местните индиански племена заявяват правото си да поемат контрола върху останките, както е посочено в Закона за защита и репатриране на гробовете на индианците от 1990 г. Племената заявиха, че ще погребат останките, както е техният обичай, и ще прекратят всички научни изследвания.

По това време Чатърс вече бил включил няколко други учени в изследването на костите и отчаяно искал да продължи това, което лесно можело да се превърне в значима забележителност в изучаването на ранната американска история. За да придаде допълнителна тежест на твърдението си, Чатърс потърсил помощта на антрополога Дъглас Оусли от Националния природонаучен музей на Смитсониън. Заедно Чатърс и Оусли ще се борят за възможността да анализират и изследват скелета. През следващите години се разгаря ожесточена съдебна битка.

Докато съдилищата стигнат до категорично решение, армейският корпус влиза във владение на костите и ги затваря в лаборатория.

Човек от племето айну в Япония. Учените смятат, че човекът от Кенеуик е роднина на айну от Япония или на полинезийците, а не на коренните американци.

Съдебно разпореждане спира действията

Коренните американци са имали силни аргументи, ако са успели да докажат, че „Древният“, както са го наричали, всъщност е бил техен прародител. Но учените не бяха съгласни. Те твърдяха, че останките имат много повече общо с известните предци от Полинезия, островите около Нова Зеландия, или с народа айну в Япония. Имайки тази информация, учените потърсили помощта на адвокат с надеждата да получат съдебно разпореждане, което да спре всякакви по-нататъшни действия от страна на армейския корпус или племената. В последния момент съдията решава да отложи по-нататъшните действия, докато експертите не направят по-ясна преценка за собствеността на скелета. Междувременно останките остават във владение на армейския корпус.

Съдебното дело продължи. Впоследствие армейският корпус премества Човека от Кеневик в непублични помещения в Музея за естествена история и култура „Бърк“ към Вашингтонския университет в Сиатъл. Оусли и Чатърс следят костите. Те протестират, че музеят „Бърк“ не разполага с условия за съхраняване на останките в контролирана климатична среда, необходима за предотвратяване на по-нататъшното разграждане на костите. Музеят обаче не се съгласява с това.

При преместването в музея „Бърк“ изчезнали две кости от крака. Оузли и Чатърс поискали официално разследване само за да се превърнат в главни заподозрени. В крайна сметка бедрените кости ще бъдат мистериозно открити сред скелетните останки, намиращи се в офиса на окръжния коронер.

Научните изследвания продължават

Съдебната битка продължава, докато през 2002 г. съдът решава, че екипът от учени може да изследва скелета обстойно. Много хора изразяват шок от решението, което е в ущърб на индианските племена и армейския корпус. Съдът заяви отчасти: „Останките на Човека от Кенеуик са толкова стари и информацията за неговата епоха е толкова ограничена [that we cannot] да се направи обосновано заключение, че човекът от Кенеуик споделя… генетични или културни характеристики със съществуващи в момента… хора или култури“. През цялото това време скелетът остава в музея Бърк.

Учените не губят време, за да подновят анализа на костите. Въпреки че се опитали да извлекат ДНК, те не успели да го направят (Rasmussen et al. 2015). Поради това те изказали хипотезата, че човекът от Кеневик изглежда е свързан с айну и полинезийците най-вече въз основа на анатомията и формата на черепа му. Освен това проучванията разкриват много теории за начина, по който е живял, и интригуващи факти за живота му. Оказало се, че той се е хранил предимно с риба и други водни животни. В ставите му се появили признаци на артрит, а по черепа му имало две нефатални рани. Учените също така установили, че той може да е прекарвал периоди от време в района на Аляска. Освен това те разсъждават, че други хора са го погребали при река Колумбия и че той не е умрял естествено на това място.

През 2014 г. учените издават книгата, Kennewick Man: The Scientific Investigation of an Ancient American Skeleton. В книгата те обсъждат резултатите от дългогодишните си изследвания. Но те също така признават, че много загадки остават неразгадани.

Окончателно решение

През 2015 г. международен екип, Rasmussen et al., провежда успешен ДНК анализ на скелетните останки. Всички спекулации бяха прекратени, когато екипът обяви: „Установихме, че човекът от Кеневик е по-близък до съвременните индианци, отколкото до която и да е друга популация по света“.

Множество учени провериха резултатите и нямаше съмнение в достоверността на заключението.

Инженерният корпус на армията обяви веднъж завинаги, че ще репатрира костите на петте индиански племена, които се бореха да си върнат Древния.

В началото на 2017 г. нациите Якама, племето Нез Пърс, Уматила, индианската банда Уанапум и конфедеративните племена от резервата Колвил върнаха Човека от Кеневик обратно в земята край река Колумбия. Те провеждат своите племенни церемонии, за да му осигурят спокоен живот след смъртта. И след 20-годишна борба за отдаване на почитта, която според тях той заслужаваше, те го положиха за последен път.

Източници:
Сайтове, изтеглени на 12 януари 2015 г:
Музей за естествена история и култура Бърк
National Geographic
Списание Smithsonian

Сайтове, изтеглени на 17 май 2017 г:
Списание Smithsonian
Nature