Мистерията на изгубената и намерена Мери Селесте

На 4 декември 1872 г. морякът Джон Джонсън от кораба Dei Gratia корабът информира капитан Морхаус, че е забелязал кораб на левия нос, на 38°20′ с.ш., 17°15′ з.д. и на 600 мили западно от Португалия. Когато този кораб се приближи до Dei Gratia те забелязаха, че само три платна са все още вдигнати. Останалите платна или били издухани, или не били вдигнати. Нещо изглеждаше нередно и след многократни опити да се свърже с членовете на този кораб, капитан Морхаус нареди на трима моряци да се качат на борда му за проверка. Докато гребяха към кораба, моряците забелязаха името Мери Селесте Ню Йорк написано на кърмата.

Изчезналият екипаж

Мери Селесте беше дълга около 100 фута и имаше орнаментален свитък на носа си. Построен е в Нова Скотия през 1860 г. и първоначално е наречен Амазонка. Тя е с водоизместимост 280 тона и е половин бриг. Когато моряците се качили на борда, разбрали, че е без екипаж. Корабът разкри минимални повреди, но като цяло беше в изрядно механично състояние. Единственото нещо, което първоначално изглеждало не на място, било, че спасителната лодка я нямало. Леглото на капитана беше разхвърляно, а играчките лежаха на палубата. В корабния дневник последната бележка посочваше часа и датата 8:00 сутринта на 25 ноември 1872 г. В него се казваше също, че всички условия са нормални и че се намират близо до Азорските острови, на около шест мили от остров Санта Мария.

След щателно претърсване екипажът разбира, че хронометърът, секстантът, навигационната книга и корабният регистър липсват. Такелажът бил в безпорядък, бинокълът се бил преобърнал, а рулевият компас бил разбит. Откриват шестмесечни запаси от храна и прясна вода и товар, състоящ се от 1701 пълни бъчви със суров алкохол, предназначен за Генуа, Италия. В трюма имаше само около 3-4 фута вода. В шкафовете на екипажа и пътниците на кораба все още имало дрехи.

Когато моряците се върнали на Dei Gratia, те информираха капитан Морхаус за резултатите от търсенето си. По ирония на съдбата капитан Морхаус познаваше капитана на Мери Селесте като капитан Бенджамин Спун Бигс, 37 г., и съпругата му Сара. Всъщност капитан Морхаус вечерял с Бигс в деня преди Мери Селесте отплава от кей 44 на Ийст Ривър в Ню Йорк във фаталния вторник, 5 ноември 1872 г. Бигс споменават, че с тях ще плава и двегодишната им дъщеря София Матилда. Бигс също така споменава колко е доволен от новия си професионален екипаж.

Бригантината „Амазонка“ влиза в Марсилия през ноември 1861 г. По-късно е преименувана на „Мери Селесте“

Капитан Морхаус разделя екипажа си. Една група отплава Мери Селест, а другият взе Dei Gratia до Гибралтар за спасяването му.

Появяват се много теории за това какво се е случило с екипажа на Мери Селесте, но загадката остава неразгадана.

Откриване на Мери Селесте

На 9 август 2001 г. Клайв Къслър, автор на бестселъри и приключенски романи, представляващ Националната агенция за подводна и морска дейност (NUMA), и Джон Дейвис, президент на канадската компания ECO-NOVA Productions, обявиха, че са открили останките на Мери Селесте на риф край бреговете на Хаити.

Дейвис обяснява: „Корабът плава при различни собственици в продължение на дванадесет години, докато последният му капитан не го натоварва с евтини гумени ботуши и храна за котки, преди умишлено да го потопи, а след това да подаде прекомерно висок застрахователен иск за екзотичен товар, който никога не е съществувал. За нещастие на капитана планът му се провалил, след като корабът навлязъл в рифа Рошле в Хаити, корабът се закачил за коралите и отказал да потъне. Застрахователните инспектори провеждат разследване и откриват безполезния товар. По-късно капитанът и неговият първи помощник са осъдени по обвинения в така нареченото „баратиерство“.

Препратки: NUMA, CDNN, The Mary Celeste: Неразрешена загадка от историята, След бурята: Истински истории за бедствие и възстановяване в морето. , Исторически загадки