Топ 7 на постиженията на Уилям Флойд

Уилям Флойд е един от смелите американски политици, чиито усилия спомагат за създаването на Съединените американски щати. Представлявайки щата Ню Йорк в Първия и Втория континентален конгрес, Флойд е част от екипа от 56 американски политици, които подписват документа за независимост през 1776 г. Любовта му към новата нация проличава от жертвоготовния му начин на живот; Флойд преустановява земеделската си дейност и се посвещава на борбата по време на Революцията.

В статията по-долу е представена накратко биографията на Уилям Флойд. Освен това тя изброява най-големите постижения на Уилям Флойд.

Кратка биография

На 17 декември 1734 г. Уилям Флойд е роден в Брукхейвън, Лонг Айлънд. Той е благословен с богата семейна среда. Сред деветте деца на родителите си той е на второ място. Информацията от различни източници показва противоречия относно ранното образование на политика – докато някои източници смятат, че той до голяма степен се е обучавал вкъщи, други твърдят, че Флойд е получил добро формално образование. Въпреки противоречията няма съмнение, че образованието на Флойд е повлияно по един или друг начин от преждевременната смърт на родителите му. Като едно от най-възрастните деца в семейството, Флойд е трябвало да се заеме с управлението на голямата семейна ферма. Освен това той се грижел за по-малките си братя и сестри и управлявал робите, притежавани от семейството му.

През 1760 г. Уилям Флойд завързва брак с Хана Джоунс. От брака се раждат 3 деца – син и 2 дъщери.

Топ постижения на Уилям Флойд

Тези седем върхови постижения на Уилям Флойд се стремят да обрисуват ярка картина на това кой е бил този политик от щата Ню Йорк.

Генерал от милицията

В годините преди Революцията успешният земеделски бизнес на Уилям Флойд му спечелва политическа известност. Мнението му става важно благодарение на многобройните социални връзки, които е създал чрез управлението на семейната ферма.

По пътя си нагоре по политическата стълбица в щата Ню Йорк неговият град го избира за свой попечител. Записва се в милицията на окръг Съфолк. Малко по-късно се издига в милицията и достига до званието генерал-майор. Като генерал той е сред водачите на милицията по време на Американската революция.

Недвижими имоти

Произхождайки от заможни среди, бедността е била много далеч от генерала на милицията. Той притежава няколко луксозни недвижими имота. Великолепната къща на Флойд в Уестърнвил е свидетелство за големите постижения на Уилям Флойд. Освен че притежава имението в Мастик Бийч, Флойд построява къщата в Уестърнвил в Ню Йорк около 1803 г.

По-късно той предава активите на Мастик Бийч на сина си. Съобщава се, че на 69-годишна възраст Флойд се премества в щата Ню Йорк, за да заеме мечтаната къща в Уестърнвил. Много преди да се премести в Ню Йорк, той е прекарал почти 20 години в закупуване на луксозни недвижими имоти, разпръснати из централната част на Ню Йорк.

Един поглед към къщата в Уестърнвил разкрива огромни подобрения в сравнение с къщата му в Мастик Бийч. С голяма централна зала, трапезария и кабинет, къщата в Уестърнвил е много по-голяма и по-висока от тази в Мастик Бийч. Като цяло може да се заключи, че генералът не е водил скучен живот в имението си. Той със сигурност се е наслаждавал на старините си, докато е служил щедро на американците.

Делегат от Ню Йорк в Първия континентален конгрес

В резултат на разправията между британците и американците, генерал Флойд присъединява чувствата си към съдбата на американските патриоти. Бидейки добър приятел на всички, Флойд се задържа на всички възможни позиции, които биха подпомогнали пътя към независимостта.

Лидерските му качества му спечелват доверието и възхищението на нюйоркчани – той е сред тези, които запалват факела в сърцата на хората, за да отстояват твърдо правата си. Когато прозорецът на свободата се появява зад ъгъла, нюйоркчани не се поколебават да назначат Уилям Флойд за свой делегат в организирания във Филаделфия първи Континентален конгрес.

Един от подписалите Декларацията за независимост

Едва година след като участва в заседанието на Първия конгрес, Уилям е назначен отново да представлява Ню Йорк във Втория континентален конгрес през май 1775 г. Като член на този орган Флойд работи, за да гарантира, че всички нишки на връзките, които обвързват американските колонии с британците, са разтворени, проправяйки път на свободата и независимостта. Въпреки че разпускането на връзките донесе на колониите неописуемо потисничество и мизерия, беше очевидно, че Флойд и членовете на неговия Конгрес са на път към победата.

Вторият континентален конгрес постига най-голямата си победа, когато 56-те му членове, включително Уилям Флойд от Ню Йорк, одобряват Декларацията за независимост на 4 юли 1776 г. във Филаделфия, Пенсилвания. С тази декларация Уилям Флойд, Джон Хенкок, Джон Адамс и другите бащи основатели успешно освобождават 13-те колонии от колониалната хватка на Великобритания.

Член на Първия конгрес

След въвеждането на новата американска конституция добрите дела на Уилям Флойд му осигуряват назначение в 1-вия конгрес през 1789 г. Той изпълнява задълженията си в Конгреса до 1791 г., след което продължава да се занимава с други дейности, които все още са от огромна полза за зараждащите се Съединени американски щати.

Избирател на президент

Политическата кариера на Флойд достига връхната си точка по времето, когато той има право на глас при избора на американските президенти. Като президентски електор той гласува за кандидати за президенти като Джордж Вашингтон (през 1792 г.), Томас Джеферсън през 1800 г. и Джордж Клинтън. През 1820 г. Уилям Флойд има още едно право на глас за президент в Избирателната колегия. За съжаление, той не може да уважи този призив, затова правото му на глас е прехвърлено на Мартин Ван Бюрен.

Сенатор от Ню Йорк

През 1795 г. Флойд се бори за поста лейтенант-губернатор, но губи надпреварата от Джон Рей. Осем години по-късно, през 1803 г., политическата власт отново го намира, когато щатът Ню Йорк го избира за сенатор. Той заема този пост в продължение на 6 години.

Как умира Уилям Флойд?

Към края на политическата си кариера Флойд се оттегля във фермата си. През 1820 г. името му попада в списъка на най-големите робовладелци в Ню Йорк. На 4 август 1821 г. бащата-основател Уилям Флойд, на 86-годишна възраст, умира в дома си в Уестърнвил, Ню Йорк.