Четиримата синове на Хор в Древен Египет

В египетската митология „Четиримата синове на Хор“ се отнася за група от четирима богове, за които се смята, че отговарят за четирите канопични буркана, използвани по време на мумифицирането на мъртвите.

Изработени от варовик или керамика, канопичните буркани се използвали като съдове за съхранение на ключови телесни органи, които според египтяните били жизненоважни за прехраната на мъртвия в задгробния живот. Всеки канопичен буркан е бил направен за определен орган на тялото.

Смята се, че използването на канопичните буркани започва още в епохата на Старото царство (ок. 2686 – ок. 2134 г. пр. Хр.). Практиката ще продължи до Птолемеевия период (ок. 332 г. пр. Хр. – 30 г. пр. Хр.).

В Старото царство канопичните буркани били изработвани обикновени и прости, само с капак. С течение на времето канопичните буркани стават все по-декорирани. Към епохата на Новото царство (ок. 1552 – ок. 1070 г. пр. Хр.) бурканите стават по-сложни и с йероглифи. Тогава на всеки от бурканите бил изобразен един от четиримата синове на Хор, които са погребалните божества Имсети, Дуамутеф, Хапи и Кебехсенуеф.

Телесни органи, които са били поставени в канопични буркани

Според вярванията по онова време египтяните поставяли определени телесни органи в определени канопични буркани. Но преди това тези органи трябвало да бъдат мумифицирани. Стомахът, черният дроб, дебелото черво и белите дробове са четирите специфични органа, които попадат в четирите канопични буркана.

Органи като мозъка и сърцето не са били включени. Вярвайки, че мозъкът е източник на слуз, балсаматорите го премахвали, като го превръщали в течност, преди да го изхвърлят. Що се отнася до сърцето, то се оставяло в мумифицираното тяло, тъй като египтяните вярвали, че в сърцето живее душата.

Древноегипетски канопичен сандък

След като четирите органа са били поставени в съответните канопични буркани, бурканите са били поставени в канопичен сандък. Канопичният сандък, често украсен с надписи или специални заклинания, след това се погребвал заедно със саркофага на починалия.

Установено е също така, че древните египтяни не винаги са поставяли органите на мъртвите в канопичните буркани. Започвайки от Третия междинен период на Египет (ок. 1069 – ок. 664 г. пр. Хр.), балсаматорите започнали да използват канопични буркани с манекени. Това означавало, че канопичните буркани не е трябвало да бъдат издълбани, тъй като не се предполагало, че съдържат някакъв телесен орган.

Кои са четиримата синове на Хор?

В древноегипетската религия четиримата синове на Хор са децата на Хор Старши, както правилно подсказват имената им. Те са и проявления на божествената част от душата на Хор.

Това, което се подразбира от горното, е, че четиримата синове на Хор са били проявления на царете на Египет, тъй като самите царе са били проявления на Хор, сокола-бог на небето.

Имсети

Известен като „любещият“, Имсети е египетско погребално божество, което служи като покровител на южната посока. Погребалното божество Имсети, известно още като Амсет или Мести, отговаряло главно за защитата на канопичния буркан, в който се съхранява черният дроб на починалия човек. За древните египтяни черният дроб е бил център на човешките емоции. Имсети е може би най-специалното погребално божество сред своите събратя, тъй като е единственото, изобразявано с човешко лице. Може би това е свързано с връзката му с човешките емоции.

Имсети на свой ред бил закрилян от Изида, египетската богиня-майка и божество на царската власт, защитата и магията. Югът бил смятан за негова кардинална точка на компаса.

Хапи

Изобразяван с глава на павиан, древноегипетският погребален бог Хапи е един от четиримата синове на Хор. Хапи е отговорен за опазването на белите дробове на починалия човек.

Смятало се е, че богинята-придружителка на Хапи е богинята-защитница Нефит, която е известна и като „Помощната богиня“.

В едно ранно египетско сведение се казва, че Хапи е най-голямото от децата на Хор. Той също така бил смятан за един от четирите руля на небето. Неговата кардинална точка върху компаса била на север.

Дуамутеф

Погребалното божество Дуамутеф обикновено е изобразявано с глава на чакал и е молено от балсаматорите да защити стомаха (и тънките черва) на починалия, откъдето идва и най-известното му изображение на глава на чакал, изваяна като капак на канопичния буркан, в който се е съхранявал стомахът.

Дуамутеф е придружаван и закрилян от богинята Нейт. Египтяните поставяли изображението му отстрани на ковчега, като го подравнявали със страната, предназначена да гледа на изток.

Според мита Дуамутеф е натоварен със задачата да се поклони на починалия човек. Това обяснява защо един от епитетите му се чете като „този, който почита майка си“. Под майка епитетът е означавал богинята Изида. Вярвало се е, че Дуамутеф, погребалният бог с глава на чакал, се ориентира на изток.

Кебехсенуеф

Кебехсенуеф е бог с глава на сокол, който защитава червата на починалите. Той от своя страна е закрилян от богинята Серкет (Serqet). В древноегипетската религия погребалното божество Кебехсенуеф защитава мумифицираните черва на мъртвеца. Неговият покровител е богинята на скорпиона Серкет и той представлява западната посока.

Дуамутеф обикновено е изобразяван върху ковчези и като капак на канопични буркани. Много изображения на Съдбата на мъртвите го показват заедно с братята му пред Озирис върху малко лилиево цвете.

Подобно на другите си трима братя, Кебехсенуеф е описан като един от четиримата кормчии на възвишението в древноегипетската Книга на мъртвите.

Значение на четиримата синове на Хор

В текстовете на пирамидите в Древен Египет четиримата синове на Хор са наречени близки приятели на египетските царе. Вярвало се е, че четирите божества подават ръка на починалия египетски фараон при пътуването му към подземния свят. Те направили това, като предложили на царя стълба, по която фараонът да се изкачи до небето, т.е. до поднебесната.

Какво представляват четиримата синове на Хор

• Дуамутеф: Древните египтяни са свързвали чакала (или кучето) с Анубис, бога на смъртта и балсамирането. Затова не е изненада, че чакалът е свързан с погребалното божество Дуамутеф. Освен с Анубис, чакалът се свързвал и с Вепвавет, „откривателя на пътища“ или „създателя на пътеки за мъртвите“.
• Хапи: Когато става дума за мъдрост и знание, никой друг египтянин не символизира тези понятия по-добре от Тот, египетския бог с глава на павиан. Тот също така играе решаваща роля в подземния свят, тъй като той е този, който записва присъдите, произнесени над починалите. Затова е логично погребалното божество Хапи да се символизира от главата на павиан.
• Имсети: Погребалното божество Имсети и връзката му с човешка глава вероятно говорят за връзката му с Озирис, египетския господар на подземния свят.
• Кебехсенуеф: Главата на ястреба на Кебехсенуеф се свързва с Хор, египетския сокол-бог на небето.

Други важни факти за четиримата синове на Хор

• Органите, които са били запазени в четирите канопични буркана, обикновено са били третирани с натрон – консервант, често използван от балсаматорите.
• Намерени – празни – дори недокоснати гробове – следователно ще се предположи, че те са били част от сложен погребален ритуал
• През вековете след Първия междинен период капаците на канопичните буркани са били оформени като човешка глава или понякога като главата на Анубис, древноегипетския бог на погребението и балсамирането.
• Някои примери за материали, използвани при изработката на канопичните буркани, включват алабастър, варовик, арагонит и глазиран порцелан.
• Четиримата синове на Хор са описани в Книгата на мъртвите като Четирите стълба на Шу.
• В заклинание 148 от Книгата на мъртвите Четиримата синове на Хор са описани като четирите кормила на небето във вид на четири. В някои разкази те са описани като синове на Озирис, както и като членове на трибунала около Озирис в подземния свят.